Учени са създали „жива“ пластмаса с програмируемо разграждане
Китайски учени са създали преносим пластмасов електрод от „жива“ пластмаса, съдържаща полимер и активируеми микроорганизми, и са установили, че тя се държи точно както се очаквало – напълно се разлагала само за две седмици.
Екип от китайски изследователи е разработил нов вид пластмаса, която по команда може да се самоунищожи. Този материал заедно с полимерите съдържал активируеми микроорганизми, които са способни да разградят пластмасата. Резултатите от изследването са публикувани с специализираното издание ACS Applied Polymer Materials.
Екипът е използвал два бактериални щама, работещи в тандем: те напълно са разградили материала само за шест дни, без да се образуват микропластмаси.
Учените подчертават, че много микроорганизми, използвайки ензими, са способни да разграждат дълги полимерни вериги на по-малки фрагменти. Тъй като пластмасите по същество са полимери, тези ензими или самите микроби, които ги произвеждат, могат да бъдат интегрирани в „живата“ пластмаса.
„Чрез вграждане на тези микроорганизми, пластмасата може в един момент да оживее и по команда да се самоунищожи, превръщайки издръжливостта и дълговечността от проблем в програмируема функция“, казва Джоуджун Дай, от Харбинския технологичен институт, участник в екипа.
Програмиране на издръжливостта на пластмасата
Осъзнаването, че традиционните пластмаси имат трайност, измерваща се с векове, макар че по същество те се използват много често еднократно (например за опаковане на храни), кара учените да търсят решение дали е възможно разграждането директно да се вгради в жизнения цикъл на материала.
От екипът отбелязват, че наред с широкото използване на пластмасата, нейната устойчивост на разграждане поражда сериозни проблеми за опазването на околната среда и екологията. И именно по тази причина последните постижения в синтетичната биология за възможното създаване на „живи“ пластмаси с вградени спори поражда такъв засилен интерес.
Изследователите подчертават, че такива материали работят, докато спорите са в латентно състояние, и се разграждат, когато те се активират. Но заедно с това ефективността на досега известното разграждане с помощта на един единствен щам Bacillus или една ензимна система остава ограничена.
Жива пластмаса с „консорциум“ от микроби
„За да се справим с това предизвикателство, ние създадохме жива пластмаса с вграден консорциум от микроби“, съобщават авторите на изследването,„Щамoвете на Bacillus subtilis са програмирани индивидуално: в тяхната генетична схема са заложени способността да се отделят два допълващи се ензима, разграждащи по команда пластмасата – единият Candida antarctica е отговорен за случайните прекъсвания в полимерните вериги, докато другият Burkholderia cepacia осигурява деполимеризация; под стресово въздействие, вторият щам преминава в състояние на спорулация.“
Екипът също така отбеляза, че с помощта на тази жива пластмаса, базирана на този микробен консорциум, са създадени гъвкави, разграждащи се електронни устройства, способни да регистрират човешки електромиографски сигнали. Предложеният подход отваря пътя за борба с пластмасовите замърсявания чрез програмируеми, координирани биологични системи.
За да защитят микроорганизмите, докато не бъдат активирани, изследователите са смесили спяща спорова форма на B. subtilis с поликапролактон, полимер, широко използван в 3D печата и някои хирургически конци.
Преносим пластмасов електрод

Получената „жива“ пластмаса била механично неразличима от стандартните поликапролактонови филми. Въпреки това, веднага щом била добавена хранителна среда при 50°C, спорите се събудили – и в рамките на шест дни материалът се разградил до първоначалните си молекулярни градивни елементи. Координираното действие на ензимите било толкова прецизно, че в течение на процеса не се образували никакви пластмасови микрочастици.
Като доказателство за концепцията, учените изработили преносим пластмасов електрод от този материал: първоначално той изпълнил първоначалните си функции, а след това напълно изчезнал в рамките на две седмици.
Бактериите, програмирани да използват два ензима
В бъдеще учените се надяват да създадат тригер, който да активира спорите във вода, именно там където се озовават по-голямата част от пластмасовите замърсявания. Въпреки че в това изследване е бил проучен само един полимер, учените смятат, че същият подход може да се адаптира към други видове пластмаса, включително тези, които най-често се срещат в опаковки за еднократна употреба.
Тъй като при предишните опити в тази насока се разчитало предимно на един ензим, в това изследване учените са насочили своите усилия да програмират Bacillus subtilis да произвежда два допълващи се ензима, разграждащи полимерите. Единият ензим действа като произволен „секач“, режещ дългите полимерни вериги на по-къси фрагменти, докато вторият бавно „дъвче“ тези парчета, като отхапва краищата им и ги редуцира до мономерни градивни елементи. Това дава надежда, че благодарение на новия метод ефективността при разграждането на живите пластмаси ще стане доста по-ефективно.
