Защо сме любопитни: Какви видове любопитство има и как да го развием
В хората любопитството е генетично заложено. Но не всеки се възползва от този стремеж към нови знания. Защо изобщо сме любопитни и как реагира мозъкът ни в такива ситуации?
Много често всеки от нас се сблъсква със случайни факти, например , че омарите изпитват емоции, или пък какво има в стомаха на кашалот. Оказва се, че когато разберем за интересен нов факт или чуем странен звук в съседната стая, мозъкът ни моментално превключва в „режим на любопитство“. В този момент започваме да изпитваме непреодолимо желание да запълним празнините в своите знания.
Какво представлява любопитството
Любопитството е силно желание да знаете нещо, да научите нещо или да търсите определена информация. Тод Кашдан, доцент по психология в университета Джордж Мейсън и автор на книги в тази област, нарича любопитството двигател на растежа. Според него любопитството помага да откриете цел и смисъл в живота. Освен това любопитството се наблюдава при всяко животно на планетата.
Но не всички търсения на информация са водени от любопитство. Определяща роля в този процес играе мотивацията. Ако човек търси информация във връзка с външна мотивация (в процеса на обучение или по работа), тогава този процес няма нищо общо с любопитството. Ако обаче силното желание да се научи нещо ново е водено от вътрешна мотивация, то тогава това действително е любопитство.
Когато дадена ситуация събуди интереса ни, се активира така нареченият „режим на любопитство“. Първоначално започва да реагира частта от мозъка, отговорна за реакцията ни при неприятни събития. С други думи, човек започва да изпитва дискомфорт и неудобство поради липса на определени знания.
След това се включва друга част от мозъка, отговорна за паметта и ученето. Именно в този момент човек се подготвя да задоволи любопитството си.
След като всички отговори са намерени, започва нов етап – етапът на наградата. Мозъкът ще ви благодари за любопитството – в тялото ще се „разлее“ сериозна доза допамин. Процесът на изработване от организма на допамин е съпроводен от усещането на чувство на радост от постигането на целта, а така също и от мисълта за победа.
Какви видове любопитство съществуват?
Според експертите от Britannica Group, съществуват два вида любопитство.
Епистемологично любопитство – то е свързано с желанието да се преодолее липсата на знания и да се придобие нова информация. Епистемологията помага да се обосноват някои научни знания и да се отхвърлят други. Например, ако след като сте гледали филма „Армагедон“, и сте решили да разберете какво представляват астероидите, как се образуват те и дали могат да унищожат планетата, то тогава вие определено сте били водени от епистемологично любопитство.
Емпатично любопитство – това е желанието да научим повече за чувствата и мислите на другите. Например, този вид любопитство ни мотивира да следим живота на бивши съученици или звезди от шоубизнеса, да гледаме през прозореца, когато чуем странни звуци, да се овслушаме при шум в съседния апартамент и други подобни ситуации.
Какви са ползите от любопитството?
Съществуват предположения, че с напредване на възрастта човек започва да губи стремежа си да бъде любопитен. Израелско-американският астрофизик, научен популяризатор и автор на няколко книги Марио Ливио обаче не е съгласен с това твърдение. Той смята, че с течение на времето човек може да загуби способността си да се изненадва, но в същото време епистемичното любопитство остава с него през целия живот.
Как любопитството влияе на човек?
То ни помага да учим. Според изследванията, любопитството насърчава запомнянето на нова информация. Също така желанието ни към знания влияе върху скоростта и продължителността на усвояване на информация. Колкото по-силно е желанието ни за знания, толкова по-вероятно е да запомним по-голям обем информация.
То подобрява взаимоотношенията. Учените са установили връзка между любопитството и силните взаимоотношения. Истинският интерес към даден човек влияе върху чувството за близост.
То влияе върху продължителността на живота. В любопитните хора се наблюдава непрекъснат стремеж да изследват, откриват и да променят. Изследвания показват, че възрастните хора, които са по-любопитни, живеят средно пет години по-дълго от тези, които са по-малко любопитни.
Как да развием любопитство?
Ливио смята, че психологическите черти и любопитството са генетично определени. Но от друга страна с течение на времето някои хора увеличават любопитството си, задавайки си въпроси, изследвайки непознати теми и т.н. В същото време други потискат интереса си към нови знания. Така че любопитството може да се развие, точно както всяко друго умение или способност. Съществуват няколко начина да си помогнем ако имаме желание да развием любопитството си.
Питайте повече. Ако в разговор се спомене термин или събитие, за което не знаете и ви е интересно, не се колебайте да задавате уточняващи въпроси. Това ще ви позволи да се задълбочите в темата и да научите нещо ново.
Водете си бележки. За да запомните по-добре информацията, най-добре е да я запишете. Можете да организирате мислите си в тетрадка или бележки на телефона си.
Интересувайте се от различни области. Проучвайте информация, която не е свързана с основната ви професионална дейност. Например, ако никога не сте купували научна фантастика или книги за самоусъвършенстване, можете да започнете оттам.
Запознавайте се с различни хора. Опитайте се да посещавате повече събития, срещи и семинари. Там се събират хора от различни области. Разговаряйте с тях, интересувайте се от живота и работата им.
Прекарвайте повече време с деца. Децата са много любопитни. Те постоянно задават много въпроси, което им помага да изследват света около себе си, а на вас ще ви се налага да им давате възможно повече информация по възникналите теми.
