<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	
	>
<channel>
	<title>
	Коментари на: Илюзия ли e свободната воля? Даже и да не е, приемете я за по-спокоен и щастлив живот	</title>
	<atom:link href="https://futurist.bg/is-free-will-an-illusion/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://futurist.bg/is-free-will-an-illusion/</link>
	<description></description>
	<lastBuildDate>Wed, 10 Jan 2024 08:53:05 +0000</lastBuildDate>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=6.9.11</generator>
	<item>
		<title>
		От: futurist_ad		</title>
		<link>https://futurist.bg/is-free-will-an-illusion/#comment-988</link>

		<dc:creator><![CDATA[futurist_ad]]></dc:creator>
		<pubDate>Mon, 25 Dec 2023 08:32:47 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">https://futurist.bg/?p=9912#comment-988</guid>

					<description><![CDATA[В отговор на &lt;a href=&quot;https://futurist.bg/is-free-will-an-illusion/#comment-951&quot;&gt;Калина Ченкова&lt;/a&gt;.

От името на futurist.bg Ви пожелаваме прекрасни Коледни празници и щастлива 2024 година!]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>В отговор на <a href="https://futurist.bg/is-free-will-an-illusion/#comment-951">Калина Ченкова</a>.</p>
<p>От името на futurist.bg Ви пожелаваме прекрасни Коледни празници и щастлива 2024 година!</p>
]]></content:encoded>
		
			</item>
		<item>
		<title>
		От: Калина Ченкова		</title>
		<link>https://futurist.bg/is-free-will-an-illusion/#comment-951</link>

		<dc:creator><![CDATA[Калина Ченкова]]></dc:creator>
		<pubDate>Fri, 08 Dec 2023 08:16:10 +0000</pubDate>
		<guid isPermaLink="false">https://futurist.bg/?p=9912#comment-951</guid>

					<description><![CDATA[Чудих се дали да пиша, защото дълго време не можеше да се коментира. Дори сега не знам дали е редно, но ще изпратя поне това...
Малко се обърках от заглавието: Илюзия ли е свободната воля? Даже и да *не е* (реална(?)), приемете я за по-спокоен и щастлив живот.
Та, реалността ѝ не е трудна за преглъщане. 
Нямах представа какво точно представлява детерминизмът, но си го описал брилянтно. Не знаех, че до голяма степен съм детерминист. И все пак.
Познай обаче за по-трудно дали искам да вметна нещо за индивидуализма. Толкова много искам, че това е поне трети съвсем различен коментар и вече ще го изпратя. :Д 

Сега изглеждаш отблъснат от негативния облик на скрития индивидуализъм и сякаш си на крайността да отричаш съществуването му до степен да отричаш дори полезността на собствените си избори. 

Аз съм открит индивидуалист, макар да се имам и за отборен играч. С различни темпове уча, често философствам, което е досадно и скучно за другите хора, особено докато извлека същинската информация от всичките прескачащи се фактори из главата ми. И всъщност всеки си има свои индивидуални горчиви опити, които го водят до неговия си вътрешен усет, изводи... евентуално валидност на личността за осигуряването на физическото просъществуване ѝ в соц. общество. В противен случай трябва винаги да чакаме някой да ни издържа и да черпим ресурси за оцеляване на гърба на всеки, когото излъжем да вербуваме.

Щом съществува автономното развитието на индивидите и концепцията, значи има нужда от изпитването на валидността им и нея. Все пак имаме свой опит, чувства и можем да причиняване някакви неща наоколо, които не са хубави, нали? 
Значи, имаме свободна воля да правим лошо, добро, или нищо. Нали така?

Положителната обратна връзка ни дава здравословна увереност, че сме на прав път; вълнението - способност за физическо затвърждаване на добрите си новонаучени знания (fire) и умения (...and wire) и вграждането им в генофонда чрез епигенетиката.
Виждам, че за да не се дразниш от &quot;невежеството&quot; на другите и за да не ги поучаваш &quot;колко е лесно&quot; да си последователен, принципен, самодисциплиниран, точен, уважителен, с безусловно добри обноски и т.н. 😅(естествена потребност на заредения с полезна информация е да иска да помага на другите със знанията си), благодарен си предпочел да отидеш на крайността мълчание и отрицание на собствения си принос. И докато мълчанието ти съхранява енергията и покоя да се фокусираш върху надграждане на собствения интелектуален потенциал, без да изглеждаш дразнещо умен 😀 и самоуверен *за мерещите* се с теб, то второто е в противоречие с първото и би отнело смисъла да правиш, каквото и да е. 
Не можем да отричаме нито едната концепция, щом се е появила, нито другата. Те са съвсем валидни за различни извадки от времето. Ние сме продукт на природата, който се е адаптирал не само да оцелява, но и винаги да намира изход извън досегашните ограничения (хищници, болести, глад, студ, безпокривност поради малко пещери 😁, ей такива разни) и да се надграждаме. Това си е свободна воля, човек!
Детерминизмът (съдържа база данни от причинно-следствени връзки) и индивидуализмът (следва мъдростта на детерминизма да се съобразява с неговата опитност) обхващат реалността, подобно на противовесните една на друга интровертност и екстраверсия - личността. 
Добре, виж. Съзнанието е &quot;захванатата&quot; светлина вървяща по самостоятелно изградените връзки между невроните или логиката. 
Свободната воля на съзнанието от друга страна е да следва своя посока на мислене (често нелогична от перспективата на огледалните индивиди), да избира дали, защо, кога и как да създава свои собствени принципи на съществуване за следване, та дори и като по-зрял индивид. 
Уловката тук е, че индивидуалистът може да съществува сред хората успешно само, ако обича хората и не вреди съзнателно на никого. 

Ако иска да е дори полезен за цялото, рамките на установените пречки и проблеми му дават сили да ги заобикаля и да намира общ изход навън, т.е. да е креативен. 

Не отричай валидността на трудните човешки избори, които правиш и цената, която си плащал за всеки горчив опит. Цени душата си като важна част от кръговрата.

Себеотрицанието е подходящо за общество, което не злоупотребява с тези невидими и не натрапвани лични граници системно. 

Аз така и така съм обстоятелствено притисната и социално и интелектуално сконфузна, та ползвам този необичаен опит да си правя експерименти, да наблюдавам и да си извадя интересни изводи, до които все някой трябваше да достигне.

Не си само кукла на конци, нито случаен продукт. Раждаме се само сред свои и всеки път сме по-надградени със знания и вътрешен усет. 😊]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Чудих се дали да пиша, защото дълго време не можеше да се коментира. Дори сега не знам дали е редно, но ще изпратя поне това&#8230;<br />
Малко се обърках от заглавието: Илюзия ли е свободната воля? Даже и да *не е* (реална(?)), приемете я за по-спокоен и щастлив живот.<br />
Та, реалността ѝ не е трудна за преглъщане.<br />
Нямах представа какво точно представлява детерминизмът, но си го описал брилянтно. Не знаех, че до голяма степен съм детерминист. И все пак.<br />
Познай обаче за по-трудно дали искам да вметна нещо за индивидуализма. Толкова много искам, че това е поне трети съвсем различен коментар и вече ще го изпратя. :Д </p>
<p>Сега изглеждаш отблъснат от негативния облик на скрития индивидуализъм и сякаш си на крайността да отричаш съществуването му до степен да отричаш дори полезността на собствените си избори. </p>
<p>Аз съм открит индивидуалист, макар да се имам и за отборен играч. С различни темпове уча, често философствам, което е досадно и скучно за другите хора, особено докато извлека същинската информация от всичките прескачащи се фактори из главата ми. И всъщност всеки си има свои индивидуални горчиви опити, които го водят до неговия си вътрешен усет, изводи&#8230; евентуално валидност на личността за осигуряването на физическото просъществуване ѝ в соц. общество. В противен случай трябва винаги да чакаме някой да ни издържа и да черпим ресурси за оцеляване на гърба на всеки, когото излъжем да вербуваме.</p>
<p>Щом съществува автономното развитието на индивидите и концепцията, значи има нужда от изпитването на валидността им и нея. Все пак имаме свой опит, чувства и можем да причиняване някакви неща наоколо, които не са хубави, нали?<br />
Значи, имаме свободна воля да правим лошо, добро, или нищо. Нали така?</p>
<p>Положителната обратна връзка ни дава здравословна увереност, че сме на прав път; вълнението &#8211; способност за физическо затвърждаване на добрите си новонаучени знания (fire) и умения (&#8230;and wire) и вграждането им в генофонда чрез епигенетиката.<br />
Виждам, че за да не се дразниш от &#8222;невежеството&#8220; на другите и за да не ги поучаваш &#8222;колко е лесно&#8220; да си последователен, принципен, самодисциплиниран, точен, уважителен, с безусловно добри обноски и т.н. 😅(естествена потребност на заредения с полезна информация е да иска да помага на другите със знанията си), благодарен си предпочел да отидеш на крайността мълчание и отрицание на собствения си принос. И докато мълчанието ти съхранява енергията и покоя да се фокусираш върху надграждане на собствения интелектуален потенциал, без да изглеждаш дразнещо умен 😀 и самоуверен *за мерещите* се с теб, то второто е в противоречие с първото и би отнело смисъла да правиш, каквото и да е.<br />
Не можем да отричаме нито едната концепция, щом се е появила, нито другата. Те са съвсем валидни за различни извадки от времето. Ние сме продукт на природата, който се е адаптирал не само да оцелява, но и винаги да намира изход извън досегашните ограничения (хищници, болести, глад, студ, безпокривност поради малко пещери 😁, ей такива разни) и да се надграждаме. Това си е свободна воля, човек!<br />
Детерминизмът (съдържа база данни от причинно-следствени връзки) и индивидуализмът (следва мъдростта на детерминизма да се съобразява с неговата опитност) обхващат реалността, подобно на противовесните една на друга интровертност и екстраверсия &#8211; личността.<br />
Добре, виж. Съзнанието е &#8222;захванатата&#8220; светлина вървяща по самостоятелно изградените връзки между невроните или логиката.<br />
Свободната воля на съзнанието от друга страна е да следва своя посока на мислене (често нелогична от перспективата на огледалните индивиди), да избира дали, защо, кога и как да създава свои собствени принципи на съществуване за следване, та дори и като по-зрял индивид.<br />
Уловката тук е, че индивидуалистът може да съществува сред хората успешно само, ако обича хората и не вреди съзнателно на никого. </p>
<p>Ако иска да е дори полезен за цялото, рамките на установените пречки и проблеми му дават сили да ги заобикаля и да намира общ изход навън, т.е. да е креативен. </p>
<p>Не отричай валидността на трудните човешки избори, които правиш и цената, която си плащал за всеки горчив опит. Цени душата си като важна част от кръговрата.</p>
<p>Себеотрицанието е подходящо за общество, което не злоупотребява с тези невидими и не натрапвани лични граници системно. </p>
<p>Аз така и така съм обстоятелствено притисната и социално и интелектуално сконфузна, та ползвам този необичаен опит да си правя експерименти, да наблюдавам и да си извадя интересни изводи, до които все някой трябваше да достигне.</p>
<p>Не си само кукла на конци, нито случаен продукт. Раждаме се само сред свои и всеки път сме по-надградени със знания и вътрешен усет. 😊</p>
]]></content:encoded>
		
			</item>
	</channel>
</rss>
