fbpx

Как да намерим увереността си за бъдещето ако имаме творческа професия?

Авторът от Copyblogger Стефани Флаксман твърди: любителят и професионалистът се отличават единствено по увереността, че субективният труд е достоен за заплащане, даже ако създадената творба на някой не му харесва.

Философията на изкуството ме интересува вече дълго време. Но философията на професионалното майсторство, това е тема, която изучавам последните няколко години.
В изкуството няма обективно „правилно” и неправилно”.
За разлика от математика решил сложно уравнение, художникът не знае как публиката ще приеме неговото иновационно решение (Уродливо? Прекрасно?).
Тази неопределеност по естествен начин влияе на увереността и самооценката на човека, занимаващ се с творчество.
Това, което още повече внася несигурност е , че на всеки, който каже, че художествената творба е „уродлива”, ще се намери друг, който ще я нарече ”прекрасна”. На всеки човек, казващ, че идеята е „глупава”, се намира друг, който я оценява като „новаторска”. На всеки, на който това му е „скучно”, се намира такъв, на който вашето произведение му се струва „увлекателно”.
Не е удивително, че хората ( с добри намерения) са се опитвали да ви убедят да се откажете от вашето творческо занимание.
Нужно е просто спокойно да се отнасяте към това, че ви плащат за работа, която може на някой да не му хареса.
Такава е природата на професионалното изкуство, такава е природата на творческата работа.

„Истинският художник”, станете, моля ?

Синдромът на самозванеца пречи на много хора, занимаващи се с творчески професии да се превърнат в професионални творци.

Винаги съществува чувството, че не сме достатъчно добри;

Винаги съществува чувството, че някой друг знае, а ние не;

Винаги съществува чувството, че критиката е много болезнена;

Но човекът, който ние не смятаме за самозванец и който е достатъчно добър и не реагира на критика, също понякога се парализира от своите потенциални недостатъци и гледа на някой друг като на „истински професионалист”.
Коренът на синдрома на самозванеца в творческия бизнес е лъжливото убеждение, че вашата работа не струва пари, защото на някой тя може да не се хареса. И качеството, което различава творецът-любител от твореца-професионалист, е в това, че професионалистът се чувства достоен да получи съответния материален еквивалент за своя труд.
Те знаят, че тяхното произведение няма да радва всички. Те знаят, че ще им заплатят във всички случай , заради интелектуалната ценност и трепетното отношение към работата.
И така дайте да разгледаме двете крачки, които професионалните творци трябва да практикуват, за да постигнат нужното състояние на увереност.

Крачка №1 : Убедете себе си, че хората, които не харесват вашите творби, за вас нямат значение.

Аз не знам дали това може да се постигне в пълна степен. Но трябва да се опитваме да го постигаме всеки ден.
Задълбочената оценка на хората, които за вас имат значение, помага продуктивно да се пренасочва енергията. Фиксирането в критиката не разширява нито аудиторията ви, нито бизнеса. Това може да стане благодарение на импулса, който вие получавате, правейки впечатляващи творби. И това ви води към …

Крачка №2: Признайте ценността на своите произведения

Определяйки ценностите, които ви мотивират, вие много по –скоро ще постигнете прогрес във своите начинания, отколкото ако постоянно да се вглъбявате в съмненията в себе си.
Аз публикувам статии в Copyblogger всяка седмица и на много те може би не им харесват. Ако зациклях на това, щеше да ми е сложно да бъда плодовит автор.
Вместо това аз се фокусирам на възможността да помогна на други творчески личности да практикуват своята любима и значима работа. Абзац след абзац. Изречение след изречение. Дума след дума.

Източник

0 0 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x
Inline