Как мозъкът реагира на роботи? Ефектът на „зловещата долина”
Роботите, които много приличат на хора по своя външен вид и поведение, могат да предизвикат в човек психологически дискомфорт, наречен „ефектa на зловещата долина”. Учени са установили къде точно в мозъка се проявява този ефект. Съгласно получените резултати, при възникването му се задействат две области на средната префронтална кора, а също така и амигдалата. В бъдеще тези данни могат да помогнат за конструиране на работи-помощници, които да предизвикват по-голяма симпатия и доверие сред хората.
Днес роботите придобиват все по-голямо значение в нашия живот. Машините ни помагат при работата на конвейерите, в операционните блокове и в зоните на природни катастрофи. В бъдеще те ще заменят постепенно медицинските сестри, домашните помощници и консултантите. И както подсказва ни здравият ни разум, колкото по-човекоподобен е роботът, толкова по-лесно би трябвало той да се приема от хората, например от възрастните , на които им е нужна помощ от медицинска сестра. Но така ли е в реалност?
„Симпатията към изкуствен субект нараства, колкото повече той прилича на човек. Но и това има своята граница” – обяснява Астрид Розентал фон дер Пютен (Astrid Rosenthal von der Pütten) от Рейн-Вестфалския технически университет в Аахен ( RWTH Aachen).
Ако машината е твърде човекоподобна, тя започва да предизвиква отвращение. Такива роботи, като правило, предизвикват неприятно впечатление, което дава основание на експертите да говорят за ефекта на „зловещата долина”.
Пръв това явление го описва японският роботехник Масахиро Мори (Masahiro Mori) през 70-те години на миналия век. Той открил, че най-човекоподобните роботи се оказали най-неприятни за хората заради малките несъответствия на реалността, предизвикващи дискомфорт и страх. Резкият спад в графиката на „симпатията” с приближаването на роботите към „човекоподобност” е бил наречен „зловещата долина” (uncanny valley).
За това как възниква неприемането на роботите, приличащи на човек, засега не е известно особено много. А какви механизми в мозъка отговарят за този ефект?
Именно този въпрос са си задали фон дер Пютен и нейният екип. Те решили да изучат невронните механизми за приемане или отхвърляне на изкуствени социални партньори в „зловещата долина”.
В своето изследване с помощта на функционална магнитно-резонансна томография (фМРТ), учените изследвали мозъчната активност на 21 здрави доброволци. Те наблюдавали какво се случва, когато участниците се сблъскват с различни хора и версии на роботи. Сред тях е имало такива, които изглеждали като машини, роботи –хуманоиди, а също така много приличащи на човек андроиди.
В тестовете участниците в изследванията трябвало да посочат как те оценяват субектите, които им показвали на картинки. Колко те им напомнят на човек и колко са им привлекателни. В края на изследването питали участниците на кого от демонстрираните кандидати биха доверили да им избере личен подарък.
Както се очаквало, повечето от анкетираните доверили избора на своя подарък на човек или човекоподобен робот, а не на тези роботи-помощници, които били близко до границата между човек и не-човек.
Този ефект се проявил и в мозъка на изследваните. Реакцията към демонстрираните роботи и хората била свързана с активност на средната префронтална кора. Този участък в мозъка се смята за място, където са разположени центровете за оценка и системите за възнаграждения. Те анализират различните стимули – от калорийните млечни коктейли до деликатното докосване.
Един участък на средната префронтална кора оценява постъпваща информация за прилика с човек. При това този участък силно реагира на истински хора и значително по-слабо на изкуствени обекти. Този сигнал с подробна информация за ситуацията след това се обработва от друг участък в същата област на мозъка, а именно вентромедиалната префронтална кора (VMPFC). Тя и определя нивото на симпатия.
„Ние бяхме учудени, виждайки, че този участък реагира на роботите точно както и предполага хипотезата за „зловещата долина”- казва съавтора в изследването Фабиан Грабенхорст ( Fabian Grabenhorst) от Кембриджския университет.”
В случаите, когато роботите приличали на човек, активността нараствала, а на границата между „човек” и „не-човек” активността на кората рязко намалявала. Така и възниквала типичната долина.
„По този начин, реакцията на „зловещата долина” ( The Uncanny Valley reaction) е избирателна неприязън към твърде приличащи на човек изкуствени агенти. Тя се базира на нелинейното ценностно кодиране във VMPFC, което е ключов компонент на мозъка”. – обяснява той.
Освен това амигдалата също играела определена роля при възникването на ефекта на „зловещата долина”. Тя отговаря за емоционалната оценка на ситуацията и било особено активна, когато участниците в изследването не приемали подаръци от подобни на човек субекти, но не и от истински човек.
„На основание на този сигнал можеше да се предугади отказа да се приеме подарък” – поясняват участниците в екипа. – „Ясният сигнал от амигдалата предсказва отхвърлянето на изкуствените агенти. Нашите данни дават повод да се предположи, че човешките реакции към изкуствените агенти се регулират от невронен механизъм, който генерира селективна нелинейна оценка в отговор на специфична комбинация от признаци ( приликата на човек в нечовешките агенти). По този начин, основният принцип на сензорното кодиране – избора на невронните функции – може да лежи в основата на човешките реакции към изкуствените социални партньори”.
В бъдеще нови изследвания могат да помогнат да се разбере, как може да се постигне по-добро възприемане на роботите.
„Известно е, че сигналите, постъпващи за оценка на тези участъци на мозъка, могат да променят социалния опит – казва Грабенхорст – Ако ние преживеем такава ситуация, когато изкуствен агент вземе заради нас правилно решение , например купувайки подарък, то нашата вентромедиална префронтална кора рано или късно ще започне да реагира на новите социални партньори по друг начин”.
Но по всяка вероятност идеален робот за всички никога няма да има. Ефектът на „зловещата долина” за всеки от нас е много индивидуален. Ако някой силно реагира на човекоподобни роботи, то друг ще е далеч по-малко чувствителен.
„Няма нито един дизайн за робот, който да се харесва на всички потребители, или да плаши всички”- резюмира Розентал фон дер Пютен.
Преди време ви запознахме с мнението на Дейвид Вайнбъргър (David Weinberger) ,старши научен сътрудник в Беркмановския център по изучаване на интернет и влиянието му върху общество към Харвардския университет и автор на книгата «Everyday Chaos», че гласовите помощници, притежаващи изкуствен интелект, не трябва да имитират човек и хората трябва да имат опция да ги превключват в режим на бездушни машини ( каквито всъщност са те).На сходно мнение и професорът от Рочестърския технологически университет (RIT) Еван Селинджър (Evan Selinger), който смята, че на човек му е присъщо да придава човешки черти на това, което създава и изключение не направиха и роботите. Той твърди, това не винаги е добре, но да уподобява околния свят на себе си е заложено в ДНК на човека. Инженерите по роботехника не могат да се противопоставят на това. По негово мнение с този проблем може да се справи постмодернистката естетика.
