Дари

Как да разпознаем самоизмамата и как да се борим с нея: 7 типични примера и 4 съвета

Колко добре познавате себе си? Практикуващият философ и основател на психологическия медиапроект The School of Life Ален де Ботън е уверен, че ситуацията е доста по-зле отколкото си мислите, но има начини сами да си помогнете.

Вие, разбира се, можете да споменете милион дреболии за себе си: от името си и рождената дата до количеството извървени крачки в ден, ако имате подходящото приложение. Но в същото време да не знаете много елементарни неща, по които съдите за другите хора: как звучи гласа ви, когато сте нервиран, какъв е изразът ви на лицето; как си свивате юмруците, когато с нещо сте несъгласни.

„Всеки непознат за 10 минути общуване с вас може да разбере за вашите странности повече, отколкото вие самите за 40 години от живота си“ -твърди де Ботън.

Но откъде е това чувство, че ние добре се познаваме? Както показват изследвания, колкото сме по-уверени, че разбираме своите чувства и мотиви, толкова по-зле всъщност ги разбираме. Чувството, че вие познавате себе си е самоизмама. Но това е главната, но не и единствена такава. С течение на живота ние ставаме майстори по отхвърляне на неприятните мисли от съзнанието си и притежаваме множество уловки за всякакви жизнени ситуации, пише де Ботън в своята книга Self-Knowledge, където посочва най-типичните ситуации за това как ние сами себе си лъжем.

Ето и някои от тях.

Когато приемаме познати ни чувства от детството за любов

Често за нас моделът на любовта е този, който познаваме от детството си от близостта си с родителите. А всяко прекрасно преживяване в детството си има своя тъмен близнак. Например, родителската любов често се превръща в контрол. Ако вие имате такъв опит от детството, вие можете безкритично да възприемате склонността на партньора ви към контрол, като проява на грижа. И докато вие не знаете с какви негативни преживявания във вас се асоциира любовта, вие рискувате всеки път да си избирате партньори, които вместо щастие да ви причиняват познатото от детството страдание.

Когато оправдаваме своите постъпки

Ние сме свикнали да възприемаме всякакви свои усещания като отражение на обективната реалност, а за техни източници да не смятаме себе си, а външния свят и другите хора. Останалите могат да грешат под влияние на силни емоции, но не и ние самите. Ако вие се ядосвате на някого, значи той си го е заслужил. Затова по-често въобще не се опитваме да осъзнаваме своите чувства, а веднага ги изразяваме чрез действие: викаме, влизаме със сила през вратата, чупим вещи и така нататък.

Когато ние мислим, че познаваме своите истински амбиции

Нашето отношение към кариерата често е продиктувано от семейния ни бекграунд. Самите ни представи за успех може до голяма степен да са свързани със социалните стереотипи. Но енергията за достигането му ние черпим от собствения си опит. Възможно е, вие безсъзнателно да се стремите да доказвате, че сте способен/на на повече, отколкото са очаквали от вас родителите ви, братята и сестрите. Или пък вие сдържате своите амбиции, тъй като вас още от детството са ви недооценявали.

„ Аз не ви призовавам да се отказвате от вашите представи за успех – казва де Ботън – Но си струва да проверите, действително ли тези представи и амбиции ви подхождат точно на вас. Защото да се откажеш от желаното, не е най-лошия вариант. Много по-лошо е когато с огромен труд постигнеш целите си и вече на края на пътя си да разбереш, че всъщност си желаел нещо съвършено различно“.

Когато превръщаш своите увлечения в зависимости

Ние умеем да намираме и запомняме стимули, които ни отвличат от мислите ни за самите нас. Това може да е порнография, социални мрежи, алкохол. Често зависимостите са начин да не оставаме насаме с проблемите си.

Когато за стотен път си повтаряме „Това на мен не ми е нужно“

Когато не искаме да се напрягаме, за да променим нещо, ние просто не си признаваме, че нас ни дразни конкретен проблем. Ние умеем да се убеждаваме, че нас не ни вълнува това, което всъщност за нас е много важно: любов или кариера, семейство или свобода. Ако на критиката, че това май не ни е нужно, ние сме готови да изразходваме повече време и усилия, отколкото за постигането на целите си, явно това въобще не ни е безразлично.

Когато обобщаваме

Даже когато имаме конкретни причини за тревога и подтиснатост, ние често ги обобщаваме. Ако вие сте се впуснали в безсмислен спор в чата, значи „вас никой не ви разбира“. Ако на душата ви е неспокойно, „всички наоколо са полудели“. Ние „разпръскваме“ своята болка, за да прехвърлим цялата отговорност на света около нас.

Когато се обиждаме

Защо приятелите ни и близките ни не искат да ни казват истината за нас , а предпочитат да поддържат нашите илюзии? Защото те се страхуват да не ни обидят. Обидата е най-лесния и ефективен начин да игнорираме неприятната информация за себе си, премествайки акцента от самия проблем към този, който ни го е посочил. Близкият ви човек ви прави забележка, а вие го обвиняване в грубост и високомерие. Партньорът ви посочва ваша слабост, а вие се ядосвате, че той ви „усложнява живота“.

Как да се борим с самоизмамата

Поводи за самоизмама има много: от нашите желания, проблемите със самооценката, отношението с другите хора. Но целта винаги е една и съща и тя е да избягаме от болката. Борбата със самоизмамата започва с промяната в отношението ни към душевната болка, като ценен сигнал, показващ проблема.

Научете се да цените критиката

„Щеше да е чудесно, ако ние можехме да видим себе си такива, каквито сме. Но нашето полезрение е ограничено. Затова, колкото и да е странно, ние трябва да присъединим нашия мозък към нечий друг, за да видим това, което не забелязваме“ – пише де Ботън

Ако вие искате да разберете колко сте недружелюбен, ненадежден, нестабилен, необщителен и мързелив, прислушайте се към своите приятели и колеги. Научен факт е, че те правят това два пъти по-точно. Критиката е уникален източник на информация за вашата личност. Даже ако тя е несправедлива, това като минимум дава повод да се замислим, защо тя ни засяга.

Практикувайте философска медитация

За разлика от източните медитативни практики, целта на тази медитация не е да се освободите от мислите си, а да се съсредоточите върху тях, за да разберете своите чувства и мотивации, обяснява де Ботън. Идеята е, че повечето наши психологически проблеми са проява на нашите емоционални противоречия, които са се оплели в кълбо и за които ние просто нямаме време да ги разплетем. Де Ботън съветва да се започне с три въпроса:

– Какво мен в този момент ме безпокои?

– Какво ме разстройва?

– Какво ме възбужда?

Когато успеете да определите това, опитайте да намерите отговор на най-сложния въпрос – „Защо?“.

Развивайте емоционален скептицизъм

Не се поддавайте на своите чувства. Те са прекалено нестабилни, непоследователни и нерационални. Ако във вас възникне емоционален импулс нещо да направите, възприемайте това като повод за размисъл, а не като ръководство за действие. Направете пауза, за да утихнат силните чувства и да можете да погледнете случващото се отстрани. Древногръцките философи са наричали това действие epoche – „въздържане“ Особено критично се отнасяйте към желанията, които са възниквали под влиянието на умората и глада. Не позволявайте дефицита на глюкоза в кръвта да решава заради вас.

Разрешете си да бъдете несъвършен

Често ние залъгваме себе си по същия начин, както избираме най-хубавата си фотография за профила в социалните мрежи. „Най-хубавата“ не означава, че вие съответствате на идеала си и по-малко приличате на себе си. Всъщност за човек е съвсем естествено да бъде несъвършен и външно, и вътрешно. Да, вие завиждате на по-успешните хора, разстройвате се заради критиката, чувствате се неуверен, когато партньорът ви ви пренебрегва. Но така правим всички ние. За да бъдем по-честни със себе си, понякога е достатъчно да осъзнаем един елементарен факт: да имаш странности и недостатъци е нормално. Затова според де Ботън най-подходящия въпрос при първа среща е „ А какви странностти имаш ти?“

5 1 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x