Силата на генетичния конфликт: може би той определя нашия характер много повече, отколкото предполагаме
Гените ни могат да се конкурират помежду си и да формират нашето социално поведение. Хората обичат да си мислят, че като вид ние имаме пълен контрол върху нашите решения и поведение. Но ако навлезете малко по-надълбоко, ще откриете сила, която е извън контрола на нашето съзнание. Тя до голяма степен определя какво мислим и как се държим, и тази сила се крие в нашите гени.
От 50-те години на миналия век учените изучават влиянието на гените върху човешкото здраве. Това е подтикнало лекарите, изследователите и политиците да се застъпят за използването на методите на точната медицина, за да може диагностиката и лечението на болестите да става все повече персонализирано и по този начин пациентите да бъдат лекувани все по-ефективно.
Но от друга страна влиянието на гените върху психиката на човек до голяма степен винаги е било пренебрегвано
Все повече нови изследвания се фокусират върху това как гените влияят на човешката психология и поведение. Има няколко конкретни начина, по които психолозите могат да използват теорията за генетичния конфликт, за да разберат по-добре човешкото поведение и потенциално да постигат по-голям напредък в лечението на различни психологически проблеми.
Какво общо имат гените с това?
Теорията за генетичния конфликт предполага, че даже и да приемем, че гените в нас се сливат в едно цяло, за да ни направят това, което сме, те запазват маркери, които показват дали идват от майката или бащата. Тези маркери карат гените или да си сътрудничат, или да се борят помежду си, докато човек расте и се развива. Изследванията върху подобни генетични конфликти до голяма степен се фокусират върху бременността, тъй като това е един от малкото периоди в развитието, когато влиянието на различни набори от гени може да бъде ясно наблюдавано в един индивид.
Обикновено майчините и бащините гени имат различни, уникални стратегии за растеж и развитие. От една страна, гените на мама и татко в крайна сметка намират начини да си сътрудничат, което води до нормален растеж и развитие. Но от друга страна, тези гени постоянно се опитват да намерят изгода за себе си, тласкайки развитието на плода в една или друга посока, така че това да в по-голямо съответствие с това, което е оптимално за родителя, от който те идват. Гените на майката се опитват да поддържат майката здрава, така че тя да има достатъчно ресурси за следващата бременност, докато гените на бащата се възползват от факта, че плодът отнема всички ресурси на майката за себе си.
Ако обаче гените не могат да намерят компромис, това може да доведе до нежелани последици, такива като физически и умствени увреждания на детето или дори прекъсване на бременността. Някои учени предполагат, че гените действат в свой собствен интерес.
Въпреки че генетичният конфликт е нормално явление, на практика неговото влияние се игнорира в психологията. Една от причините се състои в това, че изследователите предполагат, че генетичното сътрудничество е от съществено значение преди всичко за човешкото здраве и благополучие. Друга причина е, че повечето човешки черти се контролират от много гени. Например височината се определя от комбинация от 10 000 генетични варианта, а цветът на кожата – от повече от 150 гена.
Сложната природа на психиката и поведението затруднява определянето на уникалното влияние на всеки един ген, да не говорим за това от кой родител той идва. Да вземем например депресията. На вероятността за развитие на депресия влияят не само 200 различни гена, но също така и обкръжаващата среда, например насилието в детството и различните стресови събития в живота. По тази причина съвременните изследвания са свързани преди всичко с изучаването на подобни сложни взаимодействия при разстройствата, свързани със стреса и тревожността.
Синдромите на Прадер-Вили и Ейнджълман
Когато изследователите изучават генетичния конфликт, те са склонни да се съсредоточват върху връзката му с болестите и индиректно потвърждавайки въздействието върху психиката.
По-специално, изследователите разглеждат силни прояви на генетичен конфликт, такива при които влиянието на един набор от родителски гени е напълно изразен, а друг набор е напълно потиснат и по този начин те са свързани с промени в поведението на хората. Особено впечатляващ пример в тази насока е свързан със синдрома на Прадер-Вили и синдрома на Ейнджълман.
Синдромите на Прадер-Вили и Ейнджълман са редки генетични заболявания, засягащи съответно приблизително 1 човек на 10 000 до 30 000 и 1 на 12 000 до 20 000 души по целия свят. Понастоящем не съществува дългосрочно лечение на тези заболявания.
Тези синдроми се развиват при пациенти, при които липсва едно копие на ген на 15-та хромозома, което е от съществено значение за балансирания растеж и развитие. Тези, които са наследили само версията на гена на бащата, развиват синдрома на Ейнджълман, а тези, които са наследили само версията на гена на майката, развиват синдром на Прадер-Вили.
Физическите признаци на синдрома на Ейнджълман включват тежки забавяния в развитието, умствена изостаналост, затруднено движение, проблеми с храненето и прекомерна усмихнатост. Физическите признаци на синдрома на Прадер-Вили включват понижен мускулен тонус, затруднения в храненето, хормонални дефицити, нисък ръст и силно преяждане в детството.
Тези заболявания са едни от редките случаи, при които ефектът от един липсващ ген може да бъде ясно проследен. Синдромите на Прадер-Вили и Ейнджълман се свързват преди всичко с езикови и когнитивни проблеми, с проблеми с храненето и съня, но те също така са свързани с ясни различия в психиката и поведението.
Например, децата със синдром на Ейнджълман са усмихнати, смеят се често и като цяло търсят социално взаимодействие. По тази причина те лесно получават топло отношение и подкрепа от другите.
От друга страна децата със синдрома на Прадер-Вили, страдат от истерични избухвания, тревожност и имат затруднения в социалните взаимодействия. Това поведение е свързано с повишени трудности за майките при отглеждането на детето в ранните етапи от живота, което потенциално забавя времето на поява на следващо дете в семейството. Това от своя страна увеличава достъпа на детето до такива ресурси като храна и родителско внимание.
Генетичният конфликт в психологията и поведението
Изследователите вече са документирали разликите в темперамента, общителността, психичното здраве и привързаността при тези разстройства.
Разликите в психологическите процеси между тези синдроми са подобни на предложените ефекти от генетичен конфликт. Генетичният конфликт влияе върху привързаността, определяйки отзивчивостта и чувствителността на връзката родител-дете чрез разликите в поведението и потребностите от ресурси. Тези взаимоотношения започват да се формират в утробата и помагат да се установи как бебето ще реагира на различни социални ситуации. Въпреки че тази настройка на реакцията започва на чисто биологично ниво в утробата, тя води до уникални модели на социално поведение, които влияят на всичко – от това как се справяме със стреса до личностните ни черти.
Тъй като повечето учени не отчитат влиянието на генетичния конфликт върху човешкото поведение, голяма част от тези изследвания остават засега само теоретични. Изследователите трябва да търсят прилики между различните научни направления, за да разберат как биологичният процес на генетичния конфликт влияе върху психологическите процеси. Изследването на синдромите на Прадер-Вили и Ейнджълман е само един пример за това как използването на концепцията за генетичен конфликт в психологическите изследвания може да позволи на учените да изследват биологичната уникалност на нашите личности.
