Продължителен полет в космоса променя обема на мозъка и хипофизата при астронавтите

Американски учени са открили, че структурните промени на главния мозък след дълго пребиваване в космоса се запазват в продължение на година след завръщането на астронавтите на Земята. В частност това касае хипофизата. В 6 от 11 астронавта, които са взели участие в ново изследване, тази мозъчна структура е била деформирана след полетите. Освен това, при всички участници в изследването се наблюдавало увеличение на обема на главния мозък и циркулиращата в него гръбначно-мозъчна течност(ликвор). Това е последствие от повишеното вътречерепно налягане и причина за влошаване на зрението. Подробни резултати за това изследване са публикувани в списание Radiology.

При продължително пребиваване в условията на микрогравитация нараства вътречерепното налягане. Едно от най-разпространените последствия от това е оток на зрителния нерв и произтичащото от това нарушаване на зрението. При това промяната на налягането води също така и до структурни промени в главния мозък и нарушаване на циркулацията на ликвора, което учените неведнъж са констатирали.( 1 , 2). Това от своя страна може да е една от косвените причини за нарушенията в зрението, а също така и за някои други негативни последствия, касаещи например когнитивните функции на човек.

Досега нямаше потвърждения, дали тези промени, предизвикани от престоя в условията на микрогравитация, се запазват задълго. Екип под ръководството на Лари Крамър (Larry Cramer) от Тексаския университет и Лабораторията за изучаване зрението и сърдечно-съдовата система към НАСА, е изучил влиянието на престоя в космоса върху мозъка на астронавтите. В новото изследване са взели участие 11 астронавти, които са се върнали след продължителен престой в космоса, като само двама от тях преди това са участвали в подобни изследвания.

На всичките участници е било проведено сканиране на мозъка с помощта на магнитно-резонансна томография (МРТ) преди началото на полета, на следващия ден след завръщането на Земята, а също така след месец, три месеца, половин година и след година. Изследването на учените било насочено преди всичко към промените в обема на главния мозък и циркулацията на гръбначно-мозъчната течност.

След полет при астронавтите се наблюдавало увеличение на обема на главния мозък и циркулиращата в него течност средно с 33 милилитра или 2%. Промените се запазили и след година след полета – обемът бил увеличен с 28 милилитра. Освен това при шест от астронавтите се наблюдавала деформация на хипофизата, която е център на ендокринната система на човек. Нейният размер е намалял средно от 5,9 милиметра до 5,3 милиметра.

Учените са стигнали до извода, че промените в мозъка, дължащи се на дълъг престой в космоса са постоянни, във всеки случай те се запазват и след една година, а динамика към завръщане в първоначалното състояние не се е наблюдавала. Промените в обема на главния мозък и гръбначно-мозъчната течност от своя страна може би се явяват една от причините в нарушаване на зрението на астронавтите, с което учените са потвърдили заключенията, направени в по-ранните изследвания.