Какво представлява технологичната сингулярност и кога ще настъпи този „взрив“?

През настоящия век на човечеството му предстои да изпита „технологична сингулярност“, тоест толкова радикално и бързо развитие на технологиите, което завинаги ще промени нашата цивилизация. Поне така смятат футуролозите.

Някои футуролози смятат, че такова „ускорение“ ще се случи през нашия 21 век. Отправна точка ще бъдат новите постижения в изчислителната техника и изкуствения интелект (ИИ), роботиката, нано- и биотехнологиите. Учените все още спорят как това ще се случи: дали това ще бъде причинено от самовъзпроизвеждащи се и самообновяващи се машини, или с помощта на усъвършенстван и независим ИИ, или чрез развитието на биотехнологиите. Също така все още няма консенсус относно това дали тези промени ще бъдат внезапни или ще почувстваме върху себе си целия този процес. Във всеки случай футуролозите са съгласни в едно, а именно, че ако и в момента, в който технологичната сингулярност се случи, животът, който познаваме, никога повече няма да бъде същият.

Какво представлява технологичната сингулярност и кой я е предсказал

Математикът от 18 век Никола дьо Кондорсе е първият, който описва технологичното ускорение и как то ще се отрази на хората, пише interestingengineering.com. Той е бил убеден, че технологиите могат да „подобрят човешкото тяло“ и да удължат човешкия живот до безкрайност.

Подобна идея е изказал математикът Ървинг Джон Гууд, който е работил в знаменития Блечли Парк с Алън Тюринг по време на Втората световна война. През 1965 г. той пише есе, озаглавено „Размисли върху първата суперинтелигентна машина“, в което твърди, че свръхинтелигентният ИИ може да създаде още по-умен ИИ.

През 1983 г. професорът по математика и компютърни науки и писател в областта на научната фантастика Върнър Виндж теоретизира, че бързо подобряващият се изкуствен интелект в крайна сметка ще достигне „до някаква сингулярност“, след която ще бъде трудно да се предвиди каква реалност ще настъпи.

“Скоро ще създадем интелигентни същества, превъзхождащи нас. Когато това се случи, човечеството ще достигне до някаква своя сингулярност – интелектуален преход, толкова непроницаем, подобно на заплетеното пространство-време в центъра на черна дупка и светът ще отиде далеч отвъд нашето разбиране “, пише Виндж.

Какво ще предизвика този „интелектуален взрив“: теорията на Върнър Виндж

Съществуват няколко сценария и следните са може би най –вероятните:

Суперинтелигентни компютри

Този сценарий се основава на идеята, че хората могат да разработят компютри, които ще притежават съзнание. Ако това стане възможно, тогава няма съмнение за появата на усъвършенстван изкуствен интелект, по-умен от нас, казва Виндж.

Мрежа

При този сценарий големите компютърни мрежи ще се комбинират, за да образуват свръхчовешки интелект.

Интерфейс човек-машина

Виндж също така предлага сценарий, при който човешкият интелект може да се комбинира с изкуствен интелект, което да доведе до създаването на свръхчовешки интелект.

Управляема еволюция

“Възможно е биотехнологиите да напреднат до такава степен, че да ни предоставят средства за подобряване на естествения човешки интелект”, казва Виндж.

Кога ще настъпи сингулярността: Прогнозата на Рей Курцвейл

Известният учен в областта на ИИ и футуролог Рей Курцвейл вярва, че темпът на растеж на технологичните системи ще се увеличава експоненциално с течение на времето. Според него развитието на изчислителната техника, генетиката, нанотехнологиите и изкуствения интелект ще доведе до формирането на нова ера, където ще управлява свръхинтелектът.

„Сингулярността ще ни позволи да преодолеем ограниченията, наложени от биологичното тяло и възможностите на мозъка“, пише Курцвайл. “След сингулярността няма да има разлика между човека и машината.”

Той вярва, че „интелектуалният взрив“ ще се случи някъде през 2045 г. Курцвейл възприема този момент във времето като отправна точка, когато компютърният интелект значително ще надскочи сумарния човешки интелект.

Признаци, че сме близо до сингулярността

Ускоряването в развитието на технологиите

За да демонстрират тези тенденции, футуролозите обикновено посочват примери за големи иновации в човешката история, като често се фокусират върху технологии, които са ни позволили да предаваме и консумираме информация експоненциално по-бързо. Целта на тези примери е да покаже колко бързо се съкращават интервалите между тези иновации.

Най -често срещаният пример, демонстриращ ускоряването на трансфера на информация от човек на човек е следният:

• първите скални рисунки се появяват преди 40 хиляди години;
• пиктограми – преди 11 хиляди години;
• идеограмите се появяват преди 5,5 хиляди години;
• първите азбуки са измислени преди 3 хиляди години;
• ксилографията започва да се развива през 3 -ти век след Христа;
• подвижните шрифтове – през 11 век;
• печатната машина е изобретена през 15 век;
• телеграфът – през 18 век (1792);
• телефонът – през 19 век (1876);
• телевизията – в средата на 20 -те години на миналия век;
• цифровият компютър – през 1939 г .;
• първите интегрални схеми – през 50 -те години на миналия век;
• персоналните компютри – през 60 -те години на миналия век;
• мобилният компютър – през 1975 г .;
• лаптопът – през 1980г.

Развитието на информационните технологии

Друго доказателство, че сингулярността не е далеч, е развитието на информационните технологии. Благодарение на напредъка на „смарт“ технологиите, интернета и безжичните технологии броят на хората, които са онлайн, нарасна експоненциално за много кратък период. Според доклад на Международния съюз по далекосъобщения към ООН (ITU), 90% от населението на планетата ще има достъп до широколентови интернет услуги до 2050 г. благодарение на развитието на мобилните устройства и сателитните интернет услуги. Това са 8,76 милиарда души. Сега 4 милиарда души имат такъв достъп.

Все по-голямо количество данни

Друг ключов показател е количеството данни, генерирани във времето. На конференцията Techonomy 2010 изпълнителният директор на Google Ерик Шмид твърдеше, че днес човечеството създава толкова съдържание на всеки два дни, колкото е създавало между зората на цивилизацията (преди около 6000 години) и 2003 г.

През миналото десетилетие човечеството навлезе в така наречената „ера на зетабайтите“, когато количеството генерирани данни е равно на един секстилион байта. Според Statista, количеството данни, генерирани между 2010 и 2020 г., се е увеличило от 2 ZB до 64,2 ZB (увеличение от 32% всяка година) и се очаква да достигне до 181 ZB до 2025 г., тоест ще се наблюдава увеличение от 36% годишно.

Всички тези данни формират основата на човешкото познание и тъй като все повече хора се свързват с високоскоростен интернет и намират това зашеметяващо количество данни практически на една ръка разстояние (или може би директно свързано с мозъка им), тази колективна библиотека може да послужи като един вид стартова площадка за технологичната сингулярност.

Еволюциониращият изкуствен интелект

Друг очакван път към технологичната сингулярност е развитието на усъвършенстван ИИ. Първоначално тази концепция е била популяризирана от известния математик Алън Тюринг, който си е задал въпроса “могат ли машините да мислят?”

През 1959 г. група учени, работещи за RAND Corporation, се опитват да създадат програма, която да се превърне в инструмент за „универсално решаване на проблеми“. И почти 40 години по -късно IBM представи Deep Blue, компютъра, който победи Гари Каспаров на шах.

Днес суперкомпютрите и машинното обучение често се използват от правителствата, изследователските институции и частния бизнес за провеждане на „интелектуален анализ на данни“, тоест за търсене на аномалии, модели и корелации в големи масиви от данни. Това е необходимо за обработването на нарастващия обем информация, генериран ежедневно, и за прогнозиране на резултатите.

През 1985 г. професор Рей Соломоноф е описал няколко етапа от развитието на ИИ:

• ИИ като инструмент за изучаване и решаване на човешки проблеми;
• разработване на машини, способни да се самоусъвършенстват;
• компютър, който може да чете практически всяка колекция от данни и да включва по-голямата част от материала в своята база данни;
• супермощен компютър.

Соломонов е вярвал, че зад свръхинтелигентния ИИ ще стоят машини, които ще могат да имитират функциите на човешкия мозък (обучение, съхранение на информация, решаване на проблеми, самоусъвършенстване и т.н.) и в крайна сметка да го надминат. Ученият е бил до голяма степен прав: днес човечеството разполага със суперкомпютри и квантови изчислителни системи, изкуствен интелект, който разпознава изображения по -добре от хората, усъвършенствана роботика и наноелектроника.

Ако машините разполагат с възможността да създават свои по-усъвършенствани версии, то може би да няма да има причина те да спрат да го правят. В момента, в който техният интелект достигне човешкото ниво, те ще могат просто да продължат да се усъвършенстват, докато не създадат това, което Курцвейл нарича „изкуствен свръхинтелект“ , тоест началната точка на технологичната сингулярност.