Стойностите на световния IQ коефициент падат. Ставаме ли по-глупави?
Средното ниво на интелигентност намалява по целия свят и това се потвърждава от редица изследвания. Оглупяваме ли? Различните изследвания дават различни отговори на този въпрос. В статията са приведени няколко от тях. В частност, намаляването на световния IQ коефициент се обяснява с гинетически причини, тъй като по-умните се концентрират върху кариерата си, а деца се раждат в по-малко интелигентни семейства.
Ние на планетата ставаме все повече. Свързани сме с интернет, който вече е и в най-отдалечените селца. На нас всичко за всичко ни е известно, пък продължаваме да оглупяваме. Как е възможно това?
Съгласно емпирическо изследване на експерти от Виенския университет, европейците „оглупяват”, също както целия останал свят. А в миналото средният коефициент за интелигентност растеше постоянно. От 1909 до 2013 година IQ-коефициента е нараснал с 30 пункта. Това е така наречения ефект на Флин, който се отнася до увеличаването на интелигентността сред населението. В опростен вариант той ни казва, че средните показатели на IQ в обществото нараства с три пункта на всеки десет години.
Причините за това са няколко. Например , такива са по-здравословното и пълноценно хранене, по-доброто медицинско обслужване и повишаващото се умствено стимулиране. Ние все повече и по-дълго учим. Причината може да се крие и в генетиката, но роля може да играят и промените в методологията в тестирането за IQ.
Човечеството става по-глупаво или просто не измерваме правилно IQ коефициента?
Ако го сравним с началото на XX век, днес човечеството несъмнено е по-умно. Ефектът на Флин действаше минимум до средата на 80-те години на миналия век. Именно тогава започва кризата в Европа в тази сфера. Последните наблюдения свидетелстват, че от него момент, нарастването на интелекта се е забавило или стагнира. Наблюдава се даже и противоположната тенденция. Тази тенденция се наблюдава и по целия свят: IQ на човечеството намалява.
„ Ние сме по-умни в областта на необходимите ни способности. Но в същото време нашият интелект е по-слаб в областта на тези способности, които за нас са второстепенни” – уточнява Якоб Питшниг, специалист по изучаване на интелекта от Виенския университет.
Общите знания, както и граматичните и риторични способности, математическата грамотност и пространственото мислене са особени форми на интелекта. Ако от 1909 година ръстът в областта на логиката е достигнал 37 точки, то в сферата на конкретните знания –само 22 точки, а в Европа даже още по –малко – 18 точки.
От това следва, че хората по-добре и по-бързо разпознават в тестовете абстрактните образци, проявяват добра пространствена ориентация и успешно правят избор. Но в други области нещата не стоят толкова добре.
Питшниг обяснява това с факта, че преди 100 години различните човешки способности са били търсени като цяло еднакво, а нашето съвремие изисква силна специализация в различни сегменти. С други думи, ако по-рано сме умеели от всичко по малко, то днес от нас се изисква да владеем отлично нещо едно.
Човек умее да се приспособява
Резултатите на виенското съпоставящо изследване говори, че ние приспособяваме нашите умствени способности към това, което ни обкръжава. За последните десетилетия е характерна преди всичко компютъризацията и разпространението на цифровите технологии. Ако преди няколко десетки години в космоса летяха със секундомери на ръцете си, то днес имаме автомобили, които пътуват (почти) сами. В тестовете хората показали сравнително ниски резултати в такива области, като запас от думи, математически способности и общ кръгозор. Но от друга страна, това са неща, с които съвременният смартфон ще се справи по-добре от човека. И техниката в това отношение ще се усъвършенства.
Спадът на световния IQ коефициент, според някои теории, се обяснява с генетични причини, тъй като по-умните хора се концентрират основно върху кариерата си, а повече деца се раждат в по-малко интелигентни семейства. Понякога спадът в интелигентността се преписва даже на миграционните вълни и последствията от тях. Но изследванията не потвърждават това по простата причина, че мигрантите не участват в съответстващите изследвания. Това е разбираемо. Ако някой бяга в чужда страна (по каквато и да е причина) едва ли първата му работа ще бъде да отиде и да провери IQ коефициента си.
В редица изследвания намаляването на умствените способности се свързва с глобалното затопляне. Горещините, заедно с недостига на сън и течности, ограничават мозъчната дейност. Но по думите на Пиштинг, всичките тези фактори влияят по-скоро на резултатите на тестовете в дадения момент и нямат отношение към дългосрочните тенденции, свързани с антиефекта на Флин.
Хората все по-малко четат и повече са втренчени в екраните си
Както беше вече казано, най-често промените в интелектуалното ниво на човечеството се свързва с техниката и разпространението на цифровите технологии. Накратко казано, ние все по-малко четем и все повече прекарваме онлайн.
Едни твърдят, че компютрите и смартфоните ни правят по-умни, защото помагат на нашето логическо мислене. Други, напротив, виждат в тях причината да ставаме все по-глупави, тъй като благодарение на тях на нас не ни се налага дълго да мислим и почти нищо не е нужно да запомняме. Но може това да означава, че ние губейки едни способности, придобиваме други.
По мнението на професор Рейнолд Поп от частния виенски Университет Зигмунд Фройд , от тази гледна точка, ние наблюдаваме не намаляване на интелекта, а по-скоро на промяна на интелектуалния профил. Във връзка с намаляващия IQ, ние може би трябва да си зададем въпроса доколко традиционните методи за измерване на IQ коефициента са информативни и достоверни?
Умението да смятаме на ум и владеенето на граматиката, днес вече не са способностите, които задължително водят към успех. Достатъчно е да се огледаме около нас. Днес успешните хора имат цели отдели от съветници, занимаващи се с реторика или пресмятания. Днес се цени преди всичко креативността, например, на хора като Марк Цукърбърг.
Истината е в това, че през цялата човешка история хората, създавайки и използвайки техника, са подобрявали собствените си способности. По тази причина може би в някакъв смисъл е закономерно да оставим на машините съхраняването на информацията и знанията, както и извършването на изчислителни операции. Това те го правят по-добре от нас. А ние можем да се съсредоточим на това, което и най-добрия компютър (поне засега, а може би и никога) няма да умее. На разбирането, планирането и креативното формиране на комплексни задачи, а също на рационалните анализи, социалната емпатия и ценности, базирани на етиката. Това несъмнено ще промени и нашия интелект. За по-добро или по-лошо, само времето ще покаже.
