Публикуваха първата в света научна книга написана от изкуствен интелект

Количеството изследвания, които днес публикува научната общност са повече, отколкото един учен може да прочете. Но много скоро в този въпрос учените ще могат да разчитат на изкуствения интелект(ИИ), който ще проучва хиляди статии и ще формира кратко съдържание. Именно така е постъпил екип от Университета Гьоте във Франкфурт. Издателството Springer Nature публикува първата в историята на човечеството научна книга, създадена от математически алгоритъм.

Вие можете да прочетете първият научен труд , написан от алгоритъма „Beta Writer” тук. Алгоритъмът подбира и използва подходящите публикации от масива данни Springer Link. Истината е, че ако не сте любител на литиево-йонните акумулатори и техния химически състав, този научен труд ще ви се стори доста „сух”.

Самото изследване се нарича „Литиево-йонните акумулатори: автоматично кратко излагане на текущите изследвания”. Всичко е точно така и вие ще можете да се запознаете с приблизително 250 страници текст, подобен на този по-долу:

„Структурата на порите и дебелината на сепаратора трябва много внимателно да се контролират, тъй като трябва да се поддържа удовлетворителен баланс между механическата здравина и йонната проводимост (Арора и Чжан [40]; Ли и други [33]; Чжан[50]) за да бъдат удовлетворени тези две функции [5].Структурата на порите и самата пористост на материала, безусловно, имат решаващо значение за производителността на сепаратора в акумулаторните батерии в допълнение към материала на сепаратора [5].”

Колкото и да е интересно изследването за литиево-йонните акумулатори, то има само косвено отношение към реалната цел на проекта. Създателите на изкуствения интелект в интересно и подробно предисловие обясняват каква е била основната им цел. А тя е да се започне широко обсъждане по повод научните трудове и съдържание, създавани от машини и да се повдигнат въпросите, свързани с авторството, техническото съдържание, етиката и много други аспекти. С други думи, тяхната задача по-скоро е била да задават въпроси, а не да предложат конкретния резултат. А въпросите са прекалено много.

Кой е създателя на машинното съдържание? Могат ли разработчиците на алгоритми да се разглеждат като автори? Или автор е  човека, който въвежда данните(например термина „литиево-йонни акумулатори”) и настройва различните параметри? Може ли въобще да се определи автора? Кой решава, какво точно трябва машината да генерира? Кой носи отговорност за „машинното” съдържание от етична гледна точка?

Бурните дебати между изследователите, техните колеги и експертите, които са помагали в създаването на тази книга, ни дава да разберем, че това е само началото. Но както Хеннинг Шьоненбергер пише в предисловието, трябва отнякъде да се започне и това е добър старт, като всеки друг.

„Наистина, на нас ни се удаде да разработим първия прототип, който показа, че ни предстои дълъг път. Изборното излагане на големи текстови масиви още е несъвършено, а перифразирането на текстове, синтаксиса и съчетанията от думи понякога са нескопосани. Но ние специално решихме да не „полираме” текста за да покажем текущите възможности на изкуствения интелект от гледна точка на съставянето на текста и обозначаване границите на сегашните му възможности”.

Самата книга, както казват нейните създатели, се чете тежко и е несъвършена. Но естествено звучащия език е само една от задачите, които се опитва да постигне изкуствения интелект. По тази причина е неправилно вниманието да се концентрира само върху този проблем, не отчитайки другите достижения.

Този ИИ е сортирал повече от 150 статии на високотехнологична тема, намирайки в тях ключови думи, изводи, цитирани научни публикации и така нататътък. След това документите са групирани и разпределени за да се получат логично събрани глави в научния труд. Алгоритъмът е формирал анотации, подбрал е цитати и е създал хиперлинкове, което позволява на заинтересования читател да продължи към пълния текст на научния труд след първоначалното запознаване с краткото съдържание.

Някои въвеждащи текстове и кратки изложения се наложило да бъдат преформулирани, както заради авторските права, така и да се избегне несъвпадението на синтаксиса в оригиналите. (Експертите, с които се e консултирал екипа, ги посъветвали максимално да се придържат към смисъла на оригиналните текстове, избягвайки „творчески интерпретации).

Представете си, че изречението започва със „Следователно, това дава 24% по-висок коефициент на изолация, както се предполагаше в работа от 2014 година” . ИИ трябва да разбира документа достатъчно добре за да знае какво е „това” и перифразирайки изречението, да смени „това” с конкретния елемент. Той също така трябва да разбира, че може да премахне „следователно” и препратката към годината в края на изречението.

Тези операции трябва да бъдат извършени хиляди пъти и често алгоритъмът не се справя или създава тези „нескопосани” словесни конструкции, които отбелязват читателите . Например, „Основната цел на такъв вид изследвания се състои в достигането на материали с превъзходни свойства, такива като голям капацитет, висока скорост на дифузия на литиевите йони, лесна експлоатация и стабилна структура.” Не е перфектно, но смисълът се разбира.

В края на краищата книгата е читаема и видимо полезна, защото тя резюмира хиляди страници изследвания до по-приемливите 250. Но по-думите на изследователите, технологията може доста повече.

Целта , която е напълно достижима, се състои в това, да можеш да кажеш на изкуствения интелект „ Създай ми обзор от 50 страници с информация за случващото се в биоинженерството през последните 4 години”. И само след няколко минути този обзор ще се появи пред вас. Освен това тази технология притежава и „гъвкавост.” Вие можете да поискате обзора да бъде, например, на корейски или испански. Можете лесно да настроите ключовите параметри, определяйки региона и авторите, и изключвайки определени думи или ненужни теми.

Такава платформа ще ви обезпечи и много други възможности, ако разбира се, не сте против достатъчно неестествения език.

Източник