Как работи нашия мозък, когато е на границата между живота и смъртта?
Бидейки на границата между живота и смъртта, много хора разказват за „необичайни и тайнствени усещания“, след което те кардинално са си променяли живота. Околосмъртните преживявания са истинска загадка за учените. Учудващо е и това, че в повечето случаи мозъкът възприема борбата за съществуване като позитивно и щастливо явление, а не като страх.
Някои хора , които са били на границата между живота и смъртта, разказват за необичайни усещания. Например, едни са чувствали изчезването на болка и са виждали светлина в края на тунела, а други са чувствали все едно са напуснали тялото си и са се реели в пространството.
Да се изучат околосмъртните преживявания е доста трудно, но учените все пак се опитват да имитират опита от смъртта с помощта на различни експерименти, за да разберат как работи мозъкът в екстремални условия.
Околосмъртните преживявания оставят дълбока следа в паметта
Околосмъртните преживявания възникват в момента, когато тялото е подложено на опасни за живота увреждания, такива като травма с тъп предмет, сърдечен пристъп, асфиксия или шок. В болниците всеки десети пациент, при който се е наблюдавало внезапно спиране на сърцето, е преживял тези усещания. Хиляди преживели този мъчителен момент на клиничната смърт разказват за това, че те са напускали увреденото тяло и са попадали в среда, намираща се зад границите на всекидневното съществуване, където не се усещат обичайното време и пространство. Много от хората, преживели тези тайнствени усещания, като резултат кардинално са си променяли начина на живот.
Околосмъртните преживявания не са илюзия. В тях някои хора са се срещали със своите живи или починали близки хора, или са виждали души, приличащи на ангели. Други са превъртали добри или лоши спомени от живота си, а някои са чувствали изкривявания във времето и пространството. Част от тези явления могат да се обяснят с физиологията на организма. Например, картината със свиващ се тунел се появява във връзка с нарушаването на кръвообращението на ретината, което води до частична загуба на периферното зрение.
Предсмъртните усещания могат да бъдат позитивни. По този начин човек успява да получи душевен покой, да се избави от телесните болки и да почувства единство с вселената. Но не всички такива преживявания носят положителни емоции. Някои от тях са ужасни и се съпровождат със силен страх, болка, самота и отчаяние.
Всеки близък контакт със смъртта ни напомня за неопределеността и чупливостта на човешкия живот, и може да счупи някои психологически бариери, които са ни защитавали от мислите за края на живота. В повечето случаи след излизането от критичната ситуация влиянието на предсмъртните преживявания отслабват с времето и в крайна сметка всичко се връща в обичайните норми (въпреки че при някои хора може да остане посттравматично стресово разстройство). Но преживените в момента на смъртта усещания се появяват в продължение на десетки години след това.
По време на проведено през 2017 година изследване в Университета на Вирджиния учени са си задали въпроса, могат ли противоречивите явления, възникващи по време на клиничната смърт, да се интерпретират като скок на въображението, дължащо се на усилването на когнитивните процеси и нарушаването на функциите на главния мозък. Изследователите са помолили 122 човека, преживяли околосмъртни преживявания, да сравнят своите спомени с реални или въображаеми събития, които са се случили приблизително по едно и също време. Резултатите са показали, че предсмъртните усещания са били по-ярки и детайлни, отколкото спомените от реалните или въображаемите събития. С други думи, в паметта на хората околосмъртните преживявания са били „по-реални, отколкото самата реалност“.
Да се обясни точно невронната активност по време на околосмъртните усещания засега е невъзможно
Понастоящем е невъзможно да се даде обяснение, как работи нервната система по време на клиничната смърт, тъй като уврежданията на мозъка могат да бъдат твърде сложни и трудно обясними. Освен това, околосмъртните преживявания не настъпват в момента, когато човек е в магнитно-резонансния томограф или когато към главата му са прикрепени електроди.
Но в хода на изследвания, изучаващи внезапното спиране на сърцето, може да се получи известна представа за това, какво се случва в такива критични моменти, когато се появяват околосмъртните преживявания. В този момент смъртта на пациента още не е настъпила, и може да се приложи реанимация на сърцето и белите дробове за възстановяване на сърцебиенето. Критерий за настъпване на смъртта се явява необратимата загуба на функциите на мозъка. Ако в мозъка постъпва недостатъчно количество кръв (исхемия) и кислород (хипоксия), пациентът може да загуби съзнание за по-малко от минута, а електроенцефалограмата (ЕЕГ) в този момент става еквипотенциална или „плоска“.
Това означава, че в кората на главния мозък повече не се наблюдават никакви признаци на мозъчна активност. Това явление е подобно на град, в който започва спирането на тока в квартал след квартал. Функционирането на някои области на мозъка се прекратява, но разумът продължава да работи при подкрепата на други активни неврони, създавайки в мозъка различни истории на базата на личен опит, памет и културен фон.
В процеса на „спирането на тока“ мозъкът преживява настъпването на смъртта, съпровождайки го с необикновени усещания. Но за тези, които се намират на границата на живота и смъртта, тези околосмъртни преживявания са толкова реални, колкото и всички други усещания при нормална работа на мозъка. Когато мозъкът спре да работи напълно, мисленето и съзнанието изчезват. А ако в мозъка започне да постъпва достатъчно количество кръв и кислород , то той се презарежда и възобновява обичайните си функции.
Учените са успели да фиксират, анализират и внимателно да изучат процеса на загуба и последващо възстановяване на съзнанието при хора, преминали интензивна подготовка (например, астронавтите). Явленията, което те описват, включват усещането за тунел или светлина; чувството за пробуждане от частична или пълна парализа; усещането за реене или излизане от тялото; удоволствие или даже екстаз; кратки, но интензивни сънища, често включващи разговори със семейството, които впоследствие остават за много години в паметта.
Околосмъртните преживявания е невъзможно да бъдат изучавани в строго контролирани експериментални условия, но тази ситуация може и да се промени. Например, могат да се изследват някои аспекти на това явления, използвайки експериментални мишки.
Необходимо е по-нататъшно изучаване на физиологичния механизъм на околосмъртните преживявания
Много невролози заявяват, че околосмъртните преживявания приличат на пристъпите на епилепсия, а именно на сложните парциални припадъци. Този тип епилепсия може да доведе до частична загуба на съзнание, което обикновено е ограничено в определена област на полукълбата на главния мозък. Пристъпите се съпровождат с различни усещания, които са свързани със собствения опит на пациента. Епилептичните припадъци могат да бъдат съпроводени с промени във възприемането на размера на дадени обекти, изкривявания в усещанията за вкус, мирис или положение на тялото, а също така с халюцинации, деперсонализация или с чувство на удоволствие.
Независимо от това, дали пристъпът е предизвикан от обостряне на заболяването или въздействието на електродите на хирурга, при страдащите от епилепсия съществува директна връзка между аномалната невронна активност и субективните усещания, което потвърждава въздействието на биологическите механизми, а не на свръхестествени фактори, такива като наличието на душа. Вероятно околосмъртните преживявания могат да бъдат обяснени по същия начин.
Досега остава загадка, защо при недостатъчното снабдяване с кръв и кислород, мозъкът възприема борбата за оцеляване като позитивно, щастливо явление, а не като страх. Интересно е, че хората получават същите усещания в екстремални ситуации, например, при дълбоководно гмуркане, при изкачване на голяма височина, при полет, при задушаване или изпадане в безсъзнание, тоест кислородният глад може да доведе до еуфория, замайване на главата и силна възбуда.
За да имаме пълно разбиране на физиологичния механизъм на околосмъртните преживявания, са необходими и следващи изследвания в тази област. Така освен радостните и омиротворяващи преживявания съществуват също ужасни усещания, водещи до изпитването на огромен страх и изследването на този аспект ще даде възможност да се получи още по-пълна представа за околосмъртните преживявания.