Отказването от активно използване на смартфон променя значително мозъчната дейност ki
Използването на смартфон, както и отказът от него, може значително да повлияе на мозъчната функция, показват резултатите от ново изследване на германски учени.
Каква е тенденцията?
По последни данни за 2024 година средностатистически човек използва смартфона си по 4 часа и 37 минути дневно и го проверява 58 пъти на ден. Времето, прекарано пред екрана на телефона е еквивалентно на повече от 1 ден през седмицата или 6 дена в месеца, а за годината – 70 дена. 24% от поколението Z смятат, че прекомерната употреба на смартфони се е превърнала в проблем в живота им, а 41% от тях активно предприемат стъпки за намаляване на времето пред екрана.
С тоталното разпространение на смартфоните все повече се разраства дискусията относно физическите, социалните и психологическите последици от прекомерната употреба на електронните устройства. В тази връзка германски учени от университета в Хайделберг и университета в Кьолн решили да проведат изследване, за да разберат как ще се промени мозъчната активност, ако времето, прекарано в използване на устройства, бъде драстично намалено.
Как е проведено изследването
По време на изследването 25 души на възраст между 18 и 30 години били помолени да ограничат максимално използването на смартфони за 72 часа. Телефонът можел да се използва само за разрешаване на служебни проблеми или спешни преговори. Учените подбрали тази продължителност на експеримента като достатъчна за откриване на промените, които могат да протекат в мозъчната дейност и в същото време да не причинява прекомерен дискомфорт на участниците.
В началото и в края на експеримента участниците били подложени на изследвания с помощта на ядрено-магнитен резонанс (MRI) и на психологически тестове. По време на двете сканирания на тях им показвали изображения на включени и изключени смартфони, снимки на лодки и ярко оцветени цветни композиции.
Изображенията на работещи и неработещи телефони позволила на учените да фиксират реакцията на мозъка към стимулите, свързани с желанието да се използва устройството. Когато участниците виждали изображение на телефон, при тях се наблюдавали промени в областите на мозъка, отговарящи за възнагражденията и пристрастяването.
След изтичането 72-та часа от експеримента при участниците се наблюдавали забележими промени във функционирането на областите на мозъка, отговорни за системата за възнаграждение и формирането на зависимости – по-специално в прилежащото ядро (nucleus accumbens) и префронталния кортекс (anterior cingulate cortex) – тези области се активирали по-силно.
Интересното е, че някои участници съобщили за подобряване в настроението и общото себеусещане в края на експеримента, въпреки че обективно измерените показатели за депресия и тревожност не показвали значителни промени. Това предполага, че субективното усещане за подобрение може да е свързано с възстановяването на контрола върху времето и вниманието.
Какво означава това
Учените стигнали до заключението, че установените промени може да са свързани със системите, изработващи допамин и серотонин. Тези два невротрансмитера (химически съединения, които предават сигнали между нервните клетки и другите клетки в тялото) са отговорни за компулсивното поведение и контрола на настроението при хората. Именно допаминът и серотонинът участват във формирането на зависимости.
“Идентифицираните невронни механизми могат значително да допринесат за развитието на пристрастяващо поведение при хора, изложени на риск от прекомерна употреба на смартфони“, обясняват експертите.
В бъдеще учените планират да разширят извадката от участници, да включат по-широк набор от психологически тестове в изследването и да използват по-сложни методи за невровизуализация, за да изследват промените в мозъчната активност в детайли. Резултатите от тези проучвания могат да формират основата за разработване на програми за предотвратяване на пристрастяването към електронни устройства и за подпомагане на хора, страдащи от прекомерна им употреба.
