Морските пехотинци на САЩ тренират рамо до рамо с роботи, управлявани от изкуствен интелект
DARPA (The Defense Advanced Research Projects Agency) внедрява роботи, контролирани от изкуствен интелект, в американската армия по програмата Squad X (Отряд Х). По тази програма военните подразделения трябва да бъдат снабдени с автономни роботи и дронове. За отработване на съвместни действия между хора и машини се провеждат съвместни учения между морските пехотинци и управляваните от изкуствен интелект роботи. Автоматиката прикрива фланговете, води разузнаване и се подчинява на заповедите на войниците.
В рамките на проведените в Калифорния учения, войниците са задействали автономните роботи, контролирани от изкуствен интекект, способни да се предвижват по зададени траектории, да вдигат във въздуха разузнавателни безпилотни летателни апарати и да използват планшети, интегриращи събраните данни.
Подобен формат на учения предизвиква въпроси. Средностатистическият американски морски пехотинец по принцип е оборудван с 90 килограма различно снаряжение, а сега допълнително трябва да носи различни видове сензорно оборудване за взаимодействие с дружествената роботехника.
Във видеото от учението може да се види как от небето наблюдава дрон Puma, а по земята се предвижват наземните роботи. Ключов възел в автоматизираната система се явява, запълнения с електроника, джип Crew Ranger. Него в DARPA го наричат куотърбека ( ключов играч в бейзбола) на военното съединение.
Повечето съвременни американски военни роботи са преди всичко сензори. В хода на калифорнийските учения, войниците са използвали системата Squad System (BSS) на електронния модул за атака BITS. Той е предназначен за откриване, идентифициране и атака на заплахите в радиочестотната и кибер области. Също така са използвали системата, известна под името ASSAULT, разработена от Lockheed Martin. Тази система задейства безпилотни летателни апарати и роботи за откриване на цели и тяхното последващо унищожаване. Новите системи са интересни с това, че обезпечават голяма осведоменост за ситуацията на бойното поле и разширяват възможностите на малките воински съединения.
Съгласно действащата доктрина на Пентагона, решението за убийство на противник се взема от човек, а не от машина. Разбира се, американските системи могат да получат въоръжение и алгоритми, позволяващи им да вземат самостоятелно решение за атака. Подобни възможности изискват минимални изменения и изцяло се поддържат от модулните конструкции за повечето съвременни платформи. В скоро време наземните роботи, контролирани от изкуствен интелект, няма да имат нужда от външни системи и сензори и ще могат да действат в състава на интегриран хетерогенен „рояк”.
Трябва да се отбележи, че автоматиката влияе вече както на процеса на вземане на решение, така и на техните последствия. Там, където в миналите години войниците виждаха ужасните последствия от своите действия и носеха бремето на последващата отговорност, сега съвременните оператори на военни дронове в климатизирани офиси вземат решения за атака, базирайки се на неочевидни, а понякога доста съмнителни данни, например геолокация на мобилните телефони на предполагаемата човешка цел. Разстоянието между убиеца и жертвата намалява емоционалното обвързване с предприетите действия и прави насилието много по-абстрактно.
Така или иначе, без съмнение въоръжените сили и на другите развити страни разработват подобни роботизирани системи, управлявани от изкуствен интелект. Можем само да се надяваме, че на международната общност ще и стигне разум и воля за регламентиране на тези въоръжения и избягване възможността за безконтролно използване на автоматизирани средства за унищожение.
