fbpx

Да счупим кода на тълпата: как учените моделират поведението на големи групи от хора

От какво се определя поведението на хората, намиращи се в тълпата? Защо възниква паника и може ли тя да бъде спряна? Как сравняването на движението на хората в тълпата с движението на електроните помага за предсказване поведението на хората? Сидней Перковиц (Sidney Perkowitz), научен публицист и професор по физика в Университета Емори ( Emory University), разглежда в своя статия в Aeon, как специалистите изучават поведението на големите групи от хора и какво са успели да разберат за причините и динамиката на тяхното движение.

Когато хората се намират в тълпа, тяхното движение, душевно състояние и желание да действат се определя от физическите и емоционални връзки. Разбирането на тези връзки може да ни помогне да се справим с паниката, предизвикана например от терористичен акт. Науката за поведението на тълпата започва да става жизнено необходима за управлението на много извънредни ситуации, особено когато плътността на хората започва да става критично висока. Паниката или хаосът в тълпата могат да убият или ранят стотици хора, както това е станало на „Парада на любовта” в Германия през 2010 година, когато хиляди участници на фестивала за електронна музика са се събрали в препълнен тунел със затворени вход и изход. Тогава заради масовата паника, стъпкване и задушаване са загинали 21 човека.

По тази причина фундаменталната наука в интерес на обществената безопасност се старае, използвайки специализираните и интердисциплинарни знания от редица клонове на науката, да разшири нашите знания за поведението на тълпата. Историята и работата на социалните психолози показва, че на големи маси с хора влияят отделни личности. В зависимост какъв характер има това влияние, тълпата може да има както алтруистично и полезно поведение, така и съвършено противоположно:агресивно и разрушително. Това наблюдение дава възможност да се разширят методите за изучаване поведението на тълпата. За тази цел могат да се използват такива методи, като количествен анализ , изчислителни методи и теорията на системите. Едно от най-важните понятия в теорията на системите е „емерджентност”. Емерджентността е свойството на системата да не бъде прост механичен сбор от характеристиките на изграждащите я елементи, връзки и подсистеми, а да има свои характерни качества. Например, случайно движещи се молекули могат внезапно да се съединяват, образувайки твърда фракция или както скорците в съвместен полет бързо образуват ято със строга вътрешна организация.

Емерджентното поведение може да се предскаже, ако е известен характера на взаимодействие между елементите. Така например, през 2014 година учени от Университета в Минесота са определили как взаимодействат двама човека в движение и на база на това, как се движи тълпата. Отначало изследователите разгледали идеята от физиката, предполагайки, че както електроните, така и пешеходците избягват стълкновения, променяйки посоката на своето движение. Тръгвайки от това, те са извели формула, представляваща универсалната сила на отблъскване между двама човека, базираща се на времето до сблъсъка, а не на разстоянието между тях.

Формулата успешно възпроизвеждала реалните особености на поведението на тълпата. Тя описвала формирането на полукръгла конфигурация по време на опитите за преминаване в тесен проход или хаотично развиващите се независими траектории на движение, когато участниците се насочват към няколко близко разположени изхода. Това позволява да се моделира поведението на големи групи хора, например при проектирането на евакуационни маршрути.

Но за да е действително това полезно при извънредни ситуации, анализът на динамиката на движение на големи маси от хора трябва да отчита емоционалния заряд на тълпата. Резултати от изследване, проведено от ирански учени от Техническия университет Насир ад-Дина Туси, показали, че разпространението на страха може да промени поведението на тълпата. През 2015 година те са създали компютърен модел на обществено място, в което се намират стотици деца и възрастни, а също така охрана, която да насочва хората към изходите. Симулацията предполагала, че участниците се намират в опасна ситуация и не могат да намерят изходи, а нивото на страх и паника е достатъчно високо.

Пускайки симулацията, изследователите констатирали, че от 18 до 99 процента от участниците могат да се спасят. Всичко зависи от комбинацията на количеството охранители и посетители. Оказало се, че най-голямо число на излизания не се наблюдавало при най-голямото или най-малкото съотношение на участниците и агентите по безопасност, а при определени промеждутъчни стойности. Това показва, че при високото емоционално напрежение в тълпата, динамиката на нейното поведение става по-сложно и неочаквано, и в определен момент преминава в нелинеен стадий.

Освен това, оказва се, че наблюдавайки за физическото поведение на хората в тълпата, могат да определят техните емоции. През 2018 година екип от учени от Университета в Портсмът, Великобритания изучавал „анормалното” емоционално състояние на големи събирания от хора. Изследователите използвали изчисляването на кинетичната енергия при движението на хората в качеството на датчик за определяне на момента, кога тълпата навлиза в критично емоционално състояние. Участниците в тълпата, бягащи от опасно събитие, например взрив, имат повишена кинетична енергия, която може да се открие на видеоизображенията. Използвайки система за компютърно зрение , учените определяли най-енергичната част от тълпата.

Учените изпробвали своя метод при разглеждането на серия от видеоклипове, събрани от Никос Папаниколопулос и неговите колеги от Университета в Минесота. Тези клипове показвали тълпи с реални хора, реагиращи на моделирани извънредни ситуации. Отначало субектите се предвижвали напълно естествено и нормално, но след това внезапно се разпръсквали и бягали във всички посоки. Алгоритъмът, описан по-горе, бързо разпознал тези преходи и изследователите стигнали до извода, че даденият метод може автоматично да открива необичайни, потенциално опасни действия на обществени мероприятия.

Установени са също и други връзки между емоциите и физическите действия на тълпата. Динеш Маноч от Университета в Мериленд и неговите колеги създали модела „CubeP”, обединяващ анализа на физически, физиологични и психологически фактори. Тези три категории са силно взаимосвързани по време на физическа активност и емоционални реакции, характерни за тълпа в критична ситуация. CubeP използва базови понятия от физиката, такива като скорост и сила, за пресмятането на физическите усилия на човек, намиращ се в движение. Освен това CubeP включва в себе си модела на емоционално „заразяване”, разработен през 2015 година от екип, начело с компютърния инженер Фунда Дурупинар от турския Университет Билкент. Даденият модел представлява набор от типични личностни профили, характеризиращи реакцията на човек под стрес. Базирайки се на телесните показатели, CubeP отчита физиологичното ниво на паника на всеки отделен субект. Както е известно, честотата на сърдечния ритъм показва нивото на страх, което се използва в този модел. По този начин, сумирайки получените данни, може да се предскаже скоростта и посоката на движение на всеки член от групата. Изследователите са тестирали CubeP с компютърни симулации на тълпа, реагираща на опасно събитие, с реалистични последствия. Виртуалният човек при появата на заплаха се паникьосва и побягва. Хората , които са по-отдалечени от него „се заразяват” със страх и започват да следват неговото поведение, но с известно закъснение. Изследователите изпробвали CubeP с масива от видеоданни на Университета на Минесота, а също така и с видеоматериали от реални извънредни ситуации (такива като в шанхайското метро през 2014 година и пред сградата на английския парламент през 2017 година). Във всички тези случаи моделирането на поведението на тълпата с CubeP било много по-близко до реалността, отколкото подхода на Дурупинар и други подобни модели, които не обединяват физическите, психологическите и физиологичните фактори.

Този подход ярко илюстрира колко интердисциплинарно трябва да бъде изучаването динамиката на поведение на тълпата. Натрупаните знания, разбира се, ще са полезни в архитектурното проектиране и за планиране на действията по време на стихийни бедствия. Но този въпрос има и друга страна. Много правозащитни организации изразяват силно безпокойство, че е възможно е да се увеличи следенето на хората в обществени места, което да доведе до нарушаване на човешките права и конфиденциалността на личността.

Ние виждаме, че в зависимост от моделите на описване на поведението на тълпата, техните цифрови значения носят повече или по-малко допълнителна информация. Сравняването на моделите с реални ситуации ще осигури по-пълна представа за динамиката на поведението на големите групи хора. Но освен това, на нас ни е необходимо по-дълбоко разбиране на психологията на тълпата. Елиас Канети, лауреат на Нобелова премия и автор на книгата „Маси и власт” (1960 г.) е предвидил момента, когато такъв подход ще помогне да се разбие кода на тълпата. Разглеждайки влиянието на критичната плътност на тълпата върху нейното поведение, той е написал:

„Някога ще можем да определим тази плътност по-точно и даже да я измерим”.

Сега ние можем да измерваме такива величини, но на нас са ни нужни още по-дълбоки знания в хуманитарните и социалните науки , за да разберем какво означават тези данни всъщност.

0 0 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x
Inline