fbpx

Игрите на мобилни устройства променят възприятията на малките деца за света

Ако децата в доучилищна възраст често играят на игри на мобилни устройства, това влияе на важни аспекти в техните възприятия и светогледа им. Понастоящем смартфоните и таблетите със сензорни екрани все повече се използват от малки деца в най-ранна (невропластична) възраст и това се отразява при развитието на социално-когнитивни им навици. До такива изводи са стигнали унгарски учени в свое изследване, резултатите от което са публикувани в изданието Computers in Human Behavior.

Учените от дълго време насам фиксират доказателства, че прекаленото медиа потребление оказва вредно влияние на децата. Дългосрочни изследвания свидетелстват, че продължителното гледане на телевизор може да навреди на децата в тяхното вербално, социално и емоционално развитие. В резултат на това може да се влоши и успеваемостта им в училище. Вечерите, проведени в интернет или в игра на компютъра, често завършват с разстройство на съня. Учените препоръчват деца до четири години или въобще да не прекарват време пред екрана, или то да се ограничи, колкото се може повече.

Но как се отразяват върху децата в доучилищна възраст интерактивните развлечения, например, специалните интерактивни детски игри за таблети и телефони?

“В много аспекти те се различават от телевизията, тъй като съдържат интерактивен компонент, тренират моториката и сензорната координация на детето, предлагайки му различен вид активности“ – обяснява Вероника Конок (Veronika Konok) от Университета Eötvös Lorand в Будапеща, която заедно със свои колеги е участвала в изследване, посветено именно на този проблем.

Освен това, тези игри често предполагат сензорна многозадачност. Децата едновременно трябва да отработват различни дразнители и да разпределят своето внимание между различно съдържание.

Учените са си задали въпроса, дали такива игри променят възприятията на децата и ако да, до каква степен? За тази цел те специално са си концентрирали вниманието на схеми от локален и глобален характер.

От раждането си, както децата, така и възрастните отначало възприемат глобалните структури от по-висок порядък, а след това обръщат внимание на детайлите. Казано по друг начин, отначало ние виждаме гората, а след това – дърветата. Това в нас е заложено от природната еволюция.

„Съсредоточавайки се върху глобалната картина, ние можем да възприемаме света в неговите кохерентни съдържателни връзки, а не като много несвързани петна“ – казва Конок – „Ние отначало автоматично отработваме глобалната схема, даже ако съзнателно искаме да анализираме детайлите“.

Но в цифровия свят акцентите се изместват. Екранните изображения са богати на локална информация, като за тях е присъщо изобилието на дребни детайли. За да могат успешно да преминат през играта, потребителите трябва преди всичко да забелязват тези детайли и да ги отработват. При малките деца мозъкът е много пластичен и затова научната хипотеза е формулирана по следния начин:

Проведеното време в игри на мобилни устройства променя възприятията на децата.

За да я проверят, Конок и нейните колеги са привлекли за психологическо тестиране две групи деца в доучилищна възраст. В едната група са били включени деца, които играели на игри за мобилни устройства, а другата от деца, които не са ползвали електронни устройства. В единия тест децата са гледали схема, състояща се от много дребни елементи, например Слънце, образувано от много малки звездички. В зависимост от теста, малките участници е трябвало да разпознаят и да посочат с натискане или малките, или големите обекти.

Източник: © Alpha Generation Lab / Eötvös Lorand University

В следващите експерименти Конок и колегите и са проверили способността на децата да се поставят на мястото на друг човек, което на професионален език се нарича “теория на разума“ (Theory of Mind) – способността да се отразява съзнанието на другите индивиди, да се правят изводи за менталното състояние на другите хора и да се използва тази информация. Способни ли са децата да погледнат света от позицията на друг човек?

За тази цел учените са показвали на децата кутия от бонбони, в която за най-голяма изненада на участниците вместо сладки неща имало моливи. На децата им задавали следния въпрос: „Виждайки кутията, какво би очаквал друг човек да намери в нея?“.

С помощта на този тест екипът от учени искал да изясни, дали ще се различават базовите сфери на възприятия и светогледа при децата от двете групи.

Оказало се, че разлика действително съществува. Първият аспект се състоял в разбирането на локалните и глобални структури. Когато децата трябвало да се концентрират на формата, например на Слънцето, съставено от малки звездички, доминирало глобалното възприятие, което е характерно за децата на тази възраст. Но когато се появявали няколко различни форми и участниците трябвало да си разделят вниманието, всичко изглеждало по-друг начин.

„В такава ситуация децата, ползващи мобилни устройства и медиа съдържание, предпочитаха локалното възприятие, тоест те по-бързо разпознаваха детайлите, отколкото глобалните форми“ – съобщават Конок и нейните колеги.

Децата отначало виждали „дърветата“ , а след това „гората“. а не обратно , както става обикновено.

В следващите експерименти се появил аналогичен ефект.

„Тези данни доказват предположението, че цифровите игри водят до изместване на вниманието от глобалното към локалното“ – резюмират учените.

Разлики се появили и в способностите на децата да погледнат на света през очите на друг човек. Децата, използващи интерактивно медиа съдържание, са демонстрирали по-лоши навици в теорията на разума, отколкото децата, които не играели на интерактивни игри. В първия случай децата просто не разбирали, че другите хора могат да не знаят за моливите, поставени в кутията за бонбони.

„Това потвърждава резултатите от предишни изследвания за влиянието, което оказва върху децата в доучилищна възраст прекаленото гледане на телевизия. Игрите на таблети също води до влошаване на способностите да поставиш себе си на мястото на другия“ – твърдят учените.

Те обясняват това влияние с това, че гледането на телевизия и цифровите игри стимулират вниманието към малките детайли, докато в теорията на разума се предполага цялостен подход и разбиране на ситуацията и взаимовръзките в нея.

По мнението на учените, получените резултати доказват, че интензивното използване на цифрови медии силно променя възприятията и светогледа на децата. Децата започват да стават по-склонни да виждат първо детайлите, а след това – цялото (сега нормално се смята обратното). Освен това, на такива деца им е по-сложно да се поставят на мястото на друг човек и най-вероятно това е така, защото на тях им липсва социално взаимодействие.

Но какво конкретно означава това за поколението на „цифровите аборигени“ ( Digital Natives – деца, родени и израснали, когато цифровия свят е бил вече нещо нормално в живота на обществото), засега остава неизяснено.

„Атипичното внимание на децата с таблети и телефони в ръцете не е задължително да означава нещо лошо, но със сигурност това е нещо друго, и то не трябва да се игнорира“ – отбелязва Кристина Лискай-Переш (Krisztina Liszkai-Peres), която също е участвала в изследването.

Във всеки случай получените резултати за влиянието на цифровото потребление е много важно за педагогиката. Възможно е на учените да им се отдаде да разработят специално адаптирани игри или да разработят методи в реалната педагогика, които да тушират медиа влиянието върху малките деца.

Източник

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x