fbpx

На куката: как корпорациите култивират в хората зависимости (Част 2)

към част 1

Продължаваме публикуването на интервюто на журналиста Шон Илинг от изданието Vox с историка Дейвид Кортрайт, в което той описва въведеното от него понятие “лимбичен капитализъм” и обяснява с какво той е опасен.

Шон Илинг: Неотдавнашните и продължаващи спорове покрай вайпинга и Juul са добър пример как лимбическият капитализъм работи на практика.

Дейвид Картрайт: Това е прекрасен пример, защото той отразява чертите на компаниите на лимбичния капитализъм, както в исторически, така и в настоящ план. И така, първата отличителна черта е, че целта на лимбичните капиталисти преди всичко са младежите. Това може би е политически най-чувствителния аспект на лимбичния капитализъм. Самата идея на вайпинга, а именно идеята за заменящото устройство, което намалява вредното въздействие е прекрасна и никой не може да възрази против нея.

Но с развитието на продукта, особено след появата на Juul, вниманието все повече започна да се съсредоточва към младежкия пазар. Именно това винаги сме наблюдавали при големите производители на цигари и алкохол. Младежите са най-добрия клиент , защото те ще останат с вас най-дълго.

Но не става въпрос само за стоката. Едно от моите открития е, че ако разглеждаме историята на удоволствията, потенциално предполагащи привикване, ще видим , че възниква тенденция да се смесват пороците. Именно по такъв начин се повишава възможността за възникване на зависимости. Отличен пример в това отношение е Лас Вегас. Във Вегас не са само хазартните игри, там е алкохола, нощните клубове, големите представления и много други ослепителни развлечения. И те всичките са събрани в една голяма хедонистична опаковка.

Много бих искал да разбера как вие различавате производството на нови потребности от удовлетворяването на вече съществуващите?

Това е много интересен въпрос. Яденето не е изкуствено създадена потребност. Вие трябва да ядете за да оцелявате, но на вас не ви е необходима храна с висока степен на преработване, която да стимулира изработването на допамин във вашия организъм, стимулиращ промените в настроението и получаването на удоволствие.

Какво се случи на практика? Производителите взеха такива продукти като сахар и сол, които някога са били по-рядко срещани и ценни стоки и ги направиха масово достъпни. Затова, когато вие използвате съставки, които карат мозъка да получава удоволствие, става очевидно, че е нужно просто да се разработят продукти, които да носят максимално удоволствие.

И така, отново възниква въпроса „какво трябва да ям”. Той винаги е съществувал, но хранителната промишленост за да е конкурентноспособна създава продукти, които осигуряват калории и хранителни вещества, но в същото време ни действат като наркотик. Именно тук е границата между обикновения маркетинг и лимбическия капитализъм.

Разбира се, на всички нас ни е е необходимо да се храним, но не на всички ни е необходимо да туитваме, или да си купуваме 13 чифта слънчеви очила, или да притежаваме шкаф от дрехи, които нищо не добавят в нашия живот, освен обозначаването на нашата личност и обществения ни статут. Аз имах предвид такъв вид потребности, които е много по-сложно да се определят, отколкото желанието ни да пийнем или стремежа ни към нездравословна храна.

Преди десет години аз бих се съгласил с вас. Бих казал, че на никого не му е необходимо да пише в Twitter, на никого не му е необходимо да притежава страница във Facebook. Но в момента съществуват така наречените опционни и натрапени технологии.

Преди много време достъпът в интернет беше опционна технология. С други думи вие я приемахте и вие знаехте как да я използвате. Но сега на мен ми се струва, че сме достигнали до момента, когато интернет стана натрапена технология, когато вие трябва да направите нещо радикално и необичайно, например да излезете извън обхват или да си изхвърлите смартфона, за да се откажете от нея.

В момента, в който вие се окажете в среда, където ви е необходимо това устройство, вие постоянно сте подложен на това, което политологът Джонатан Колкинс нарича ”стоките на изкушенията”. Вие може да сте взели твърдото решение да използвате смартфона само да си проверявате електронната поща, да четете New York Times или някои други по-прости функции, но рано или късно ще се поддадете на изкушението на различните устройства или приложения, и тогава вие ще се оплетете във всичко това.

Може да се направи сравнението, че ние като потребители плуваме в море, където навсякъде ни дебнат остри куки. Преди петдесет години основните остриета бяха наркотиците, такива като алкохола и тютюна. Това бяха основните опасности. А сега в нашето потребителско море се появиха огромно количество други остри куки.

Вие завършвате книгата си на оптимистична нота, но трябва да си призная, че на мен ми се струва този проблем неразрешим. Американският капитализъм изключително успешно се справя със заплахите. Чувствам, че най-вероятният сценарий, това е потребителска антиутопия, поддържана от множество нови и широкоразпространени зависимости. Искате ли да ме разубедите?

Едно от най-слабите места на лимбическия капитализъм се състои в това, че той се обръща към децата и младите хора, за да намери нови потребители. Накрая това става проблем и води до сериозни последствия. Има действително добри примери на кампании против такива стоки, като цигарите, които даже и да не са докрай успешни, то във всеки случай възпират производителите.

Освен това бих казал , че надсмиването е също ефективно оръжие. Помислете си, какво се случи с тютюневата промишленост както в САЩ, така и в Австралия, когато лъжата на отрасъла беше разкрита от някои особено агресивни активисти, които използваха надсмиването и сатирата в качеството на ефективни и въздействащи инструменти.

Разполагаме с възможностите за провеждане на подходяща данъчна политика, съществуват потенциални структурни ограничения, имаме възможността за завеждане на съдебни искове и провеждане на големи резонансни съдебни процеси. Всички тези инструменти създават сериозни проблеми на американските лимбически капиталисти. Можем да наблюдаваме такива действия срещу „опиоидната” промишленост, което ни дава определени надежди.

Така че не е съвсем вярно, че нямаме инструменти, за да се съпротивляваме, но вие сте прав, че битката е и ще бъде много тежка.

Източник

Коментари

avatar
Inline