Китайският автономен агент с изкуствен интелект Manus променя всичко
След януарските вълнения при появата в мрежата на DeepSeek R1, от Китай пристигна поредната впечетляваща новина в областта на изкуствения интелект – презентираха автономния агент с изкуствен интелект Manus AI, способен на самостоятелно мислене и действие.
Една вечер в Шънджън група софтуерни инженери се събрали в слабо осветено коуъркинг пространство, трескаво пишейки, докато наблюдавали работата на нова AI система. Въздухът бил зареден с напрежение, изпълнен с жуженето на сървъри и светлината на високо резолюционни монитори. Те тествали Manus – революционен AI агент, способен на самостоятелно мислене и действие. В рамките само на няколко часа след неговото пускане на 6 март той предизвика сътресения в глобалната AI общност, възобновявайки дългогодишния дебат:
„Какво се случва, когато изкуственият интелект престане да иска разрешение и започне да взема самостоятелни решения?“
Manus не е просто поредният чатбот, нито подобрена търсачка с футуристичен брандинг. Това е първият в света напълно автономен AI агент – система, която не просто подпомага хората, а ги заменя. От анализ на финансови транзакции до подбор на кандидати за работа, Manus навигира в дигиталния свят без надзор, вземайки решения със скорост и прецизност, които дори най-опитните професионалисти трудно биха постигнали. По същество, това е дигитален полимат (от гръцката дума „полиматес“, която означава „много учено“), обучен да управлява задачи в различни индустрии без характерните за човека колебания.
Но как Китай, често възприеман като изоставащ в основните AI изследвания спрямо САЩ, създаде нещо, за което Силициевата долина само теоретизираше? И по-важното – какво означава това за баланса на силите в изкуствения интелект?
Вторият „ефект DeepSeek“
В края на 2024 г. пускането на DeepSeek V3, китайски AI модел, създаден да съперничи на GPT-4 на OpenAI, изуми наблюдателите. Но именно януарското презентиране на неговия R1 разсъждаващ (reasoning) модел, който надмина GPT-o1 и GPT-o3 на OpenAI, беше определен като „спутниковия момент“ на Китай в сферата на изкуствения интелект. Това беше първият осезаем знак, че китайските изследователи намаляват разликата в способностите на големите езикови модели.
Но Manus е нещо съвсем различно, той не е просто поредния модел. Това е автономен агент, AI система, която мисли, планира и изпълнява задачи независимо и самостоятелно, способна да управлява реалния свят толкова безпроблемно, колкото човек с неограничена концентрация.
Какво прави Manus уникален?
Manus може да доставя крайни резултати в различни области без човешки насоки. Докато повечето AI системи изискват известна степен на човешка намеса или работят в тясно специализирани сфери, Manus действа самостоятелно, предлагайки непрекъснато, самоиницииращо се преживяване.
Автономни агенти вече съществуват в определени тесни области – като търговски ботове например – но многослойната архитектура на Manus му позволява да управлява сложни работни процеси, използвайки специализирани под-агенти. Тази способност все още не е стандарт в повечето автономни AI системи. Освен това, за разлика от агентите, фокусирани върху конкретни индустрии като търговия или логистика, Manus демонстрира истинска универсалност – генерира изследователски доклади, създава маркетингови кампании и дори изгражда уебсайтове от нулата.
Manus работи с многослойна архитектура, където централен „изпълнителен“ агент координира специализирани под-агенти – като планировчици и аналитични агенти – за да разбие, да развие и да завърши сложни задачи. Manus не представлява самостоятелен модел, а е комбинация от модели, изградени върху Anthropic’s Claude 3.5 Sonnet и подобрени версии на Qwen моделите на Alibaba. Той интегрира 29 инструмента и софтуер с отворен код, което му позволява да разглежда уеб страници, да взаимодейства с API, да изпълнява скриптове и дори самостоятелно да разработва софтуер. Освен това Manus работи във виртуална компютърна среда в облака, така че потребителите могат да изключват компютъра си, след като му зададат цел, а той ще продължи да работи във фонов режим и ще ги уведоми при завършване.
Това е, което отличава Manus от западните му конкуренти. Докато ChatGPT-4 и Google Gemini разчитат на човешки указания, Manus не чака инструкции. Вместо това, той е проектиран да инициира задачи самостоятелно, да анализира нова информация и динамично да коригира подхода си. В много отношения той е първият истински универсален AI агент.
Например, ако получи zip файл с автобиографии, Manus не просто ги класира, а ги анализира подробно, извлича ключови умения, сравнява ги с пазарните тенденции и представя напълно оптимизирано решение за наемане – придружено от Excel таблица, генерирана самостоятелно. Ако му бъде дадена неясна задача като „намери ми апартамент в Сан Франциско“, той не само ще изведе резултати от търсачки, но ще вземе предвид криминални статистики, тенденции в наемите и дори климатични условия, за да предложи списък с най-подходящите имоти според скритите предпочитания на потребителя.
Manus в момента е достъпен само за тестери с покана. Някои ранни потребители са съобщили за проблеми, което показва, че продуктът се нуждае от известни подобрения. Но без съмнение, Manus ще усъвършенства системата преди общодостъпното й пускане.
Невидимият работник
Представете си невидим асистент, който може да използва компютър точно като вас – да отваря браузъри, попълва формуляри, пише имейли, кодира софтуер и взема решения в реално време. Но за разлика от вас, той никога не се уморява.
Многослойната му архитектура му позволява да изпълнява сложни задачи, разделяйки ги на по-малки компоненти, разпределяйки ги към специализирани агенти и следейки техния напредък. Това му позволява да изпълнява многоетапни работни процеси, които преди изискваха множество ИИ инструменти, свързани ръчно.
Неговата асинхронна работа в облака е друга революционна характеристика. Традиционните AI асистенти изискват активното участие на потребителя – Manus не. Той изпълнява задачите си във фонов режим и уведомява потребителите само когато резултатите са готови, подобно на свръхефективен служител, който никога не изисква микроменажиране.
Възходът на самостоятелния AI
На пръв поглед възможностите му са вълнуващи. Автоматизацията на повтарящи се задачи отдавна се разглежда като нетно положителна. Но Manus сигнализира за нещо ново – преход от ролята на AI като асистент към тази като независим актьор.
Технологичният блогър Роуан Чънг е тествал Manus, като му е възложил да напише негова биография и да му изгради личен уебсайт. В рамките на минути, агентът събрал информация от социалните мрежи, извлякъл професионалните акценти, генерирал добре форматирана биография, кодирал функционален уебсайт и го качил онлайн. Дори решил проблемите с хостинга – без да иска допълнителни насоки.
За AI разработчиците това е Светият Граал – система, която не просто генерира информация, а я прилага, коригира грешките си и усъвършенства резултатите. За професионалистите, които разчитат на задачи, които Manus може да изпълнява, той ще представлява сериозна екзистенциална заплаха.
Трус в Силициевата долина
В продължение на години доминиращият AI наратив се въртеше около големите американски технологични компании – OpenAI, Google, Meta – които разработваха все по-мощни езикови модели. Предположението беше, че който създаде най-добрия чатбот, ще контролира бъдещето на искуствения интелект. Manus разрушава това предположение.
Той не е просто подобрение на съществуващите AI технологии – той е нова категория интелигентност, изместваща фокуса от пасивна помощ към самостоятелни действия. И е изцяло китайско творение.
Това предизвика вълна на безпокойство в Силициевата долина, където AI лидерите тихомълком признават, че агресивният напредък на Китай в автономните системи може да му даде предимство в ключови сектори. Страхът е, че Manus представлява индустриализацията на интелекта – система толкова ефективна, че компаниите ще бъдат принудени да заменят човешкия труд с AI, не по избор, а по необходимост.
Пътят напред: етика, регулации и дилемата за автономност?
Manus поставя сериозни предизвикателства пред регулациите и етиката. Какво се случва, когато AI агент вземе финансово решение, което струва милиони? Или когато изпълни команда погрешно? Кой носи отговорност за автономна система, създадена да действа без надзор?
Китайските регулатори, които исторически са по-склонни да експериментират с внедряването на AI, все още не са определили ясни правила за автономността на AI. Междувременно, западните регулатори се изправят пред още по-голямо предизвикателство: тяхната рамка предполага, че AI изисква човешки надзор. Manus разбива тази представа.
В момента големият въпрос не е дали Manus е реален – доказателствата са категорични. Въпросът е колко бързо останалата част от света ще успее да навакса. Едно е сигурно: ерата на автономните AI агенти започна и Китай води парада. Останалият свят трябва да преосмисли какво означава да работиш, да създаваш и да се конкурираш в свят, където интелигентността вече не е изцяло човешко качество.
