fbpx

Как мозъкът реагира на роботи? Ефектът на „зловещата долина”

Роботите, които много приличат на хора по своя външен вид и поведение, могат да предизвикат психологически дискомфорт в човек.В мозъка учените са открили източник на така наречения „ефект на зловещата долина”. Съгласно получените резултати, при възникването на този ефект се задействат две области на средната префронтална кора, а също в миндалевидното тяло. В бъдеще данните могат да помогнат за създаване дух на доверие към роботите-помощници.

Днес роботите придобиват все по-голямо значение в нашия живот. Машините ни помагат при работата на конвейерите, в операционните блокове и в зоните на природни катастрофи. В бъдеще те ще заменят постепенно медицинските сестри, домашните помощници и консултантите. Щеше да е хубаво, ако в тези области машинните- помощници външно да бъдат подобни на своите създатели. И както подсказва ни здравият ни смисъл, колкото по-човекоподобен е роботът, толкова по-лесно би трябвало той да се приема от хората, например от пенсионерите, на които им е нужна помощ от медицинска сестра. Но така ли е в реалност?

„Симпатията към изкуствен субект нараства, колкото повече той прилича на човек. Но и това има своята граница” – обяснява Астрид Розентал фон дер Пютен (Astrid Rosenthal von der Pütten) от Рейн-Вестфалския технически университет в Аахен ( RWTH Aachen). Ако машината е твърде човекоподобна, тя започва да предизвиква отвращение. Такива роботи, като правило, предизвикват неприятно впечатление, което дава основание на експертите да говорят за ефекта на „зловещата долина”.

човекоподобен робот
Източник: Pixabay

Пръв това явление го описва японският роботехник Масахиро Мори (Masahiro Mori) през 70-те години на миналия век. Той открил, че най-човекоподобните роботи се оказали най-неприятни за хората заради малките несъответствия на реалността, предизвикващи дискомфорт и страх. Резкият спад в графиката на „симпатията” с приближаването на роботите към „човекоподобност” е наречен „зловещата долина” (uncanny valley).

За това как възниква неприемането на роботи, приличащи на човек, засега не е известно особено много. Какви механизми в мозъка отговарят за този ефект?

Именно този въпрос си задали фон дер Пютен и нейният екип. Те решили да изучат невронните механизми за приемане или отхвърляне на изкуствени социални партньори в „зловещата долина”.

В своето изследване с помощта на функционална магнитно-резонансна томография, учените изследвали мозъчната активност на 21 здрави доброволци. Те наблюдавали какво се случва, когато участниците се сблъскват с различни хора и версии на роботи. Сред тях е имало такива, които изглеждали като машини, роботи –хуманоиди, а също така много приличащи на човек андроиди.

В тестовете участниците в изследванията трябвало да посочат как те оценяват субектите, които им показвали на картинки. Колко те им напомнят на човек и колко са им привлекателни. В края на изследването питали участниците на кого от демонстрираните кандидати биха доверили да им избере личен подарък.

Както се очаквало, повечето от анкетираните доверили избора на своя подарък на човек или човекоподобен робот, а не на тези роботи-помощници, които били близко до границата между човек и не-човек.

Този ефект се проявил и в мозъка на изследваните. Реакцията към демонстрираните роботи и хората била свързана с активност на средната префронтална кора. Този участък в мозъка се смята за място, където са разположени центровете за оценка и системите за възнаграждения. Те анализират различните стимули – от калорийните млечни коктейли до деликатното докосване.

Един участък на средната префронтална кора оценява постъпваща информация за прилика с човек. При това този участък силно реагира на истински хора и значително по-слабо на изкуствени обекти. Този сигнал с подробна информация за ситуацията след това се обработва от друг участък в същата област на мозъка, а именно вентромедиалната префронтална кора (VMPFC). Тя и определя нивото на симпатия.

„Ние бяхме учудени, виждайки, че този участък реагира на роботите точно както и предполага хипотезата за „зловещата долина”- казва съавтора в изследването Фабиан Грабенхорст ( Fabian Grabenhorst) от Кембриджския университет.” В случаите, когато роботите приличали на човек, активността нараствала, а на границата между „човек” и „не-човек” активността на кората намалявала. Така и възниквала типичната долина”.

„По този начин, реакцията на „зловещата долина” ( The Uncanny Valley reaction) е избирателна неприязън към твърде приличащи на човек изкуствени агенти. То се базира на нелинейното ценностно кодиране във VMPFC, което е ключов компонент на мозъка”.

Освен това миндалевидното тяло също играе определена роля при възникването на ефекта на „зловещата долина”. То отговаря за емоционалната оценка на ситуацията и било особено активно, когато участниците в изследването не приемали подаръци от подобни на човек субекти, но не и от истински човек. „На основание на този сигнал можеше да се предугади отказ да се приеме подарък” – поясняват участниците в екипа.

„Ясният сигнал от миндалевидното тяло предсказва отхвърлянето на изкуствените агенти. Нашите данни дават повод да се предположи, че човешките реакции към изкуствените агенти се регулират от невронен механизъм, който генерира селективна нелинейна оценка в отговор на специфична комбинация от признаци ( приликата на човек в нечовешките агенти). По този начин, основният принцип на сензорното кодиране – избора на невронните функции – може да лежи в основата на човешките реакции към изкуствените социални партньори”.

В бъдеще нови изследвания могат да помогнат да се разбере, как може да се постигне по-добро възприемане на роботите. „Известно е, че сигналите, постъпващи за оценка на тези участъци на мозъка, могат да променят социалния опит – казва Грабенхорст – Ако ние преживеем такава ситуация, когато изкуствен агент вземе заради нас правилно решение , например купувайки подарък, то нашата вентромедиална префронтална кора рано или късно ще започне да реагира на новите социални партньори по друг начин”.

Но идеален робот за всички, по всяка вероятност никога няма да има. Ефектът на „зловещата долина” за всички е много индивидуален. Ако някой силно реагира на човекоподобни роботи, то друг ще е далеч по-малко чувствителен.

„Няма нито един дизайн за робот, който да се харесва на всички потребители, или да плаши всички”- резюмира Розентал фон дер Пютен.

Източник

Наскоро ви запознахме с мнението на Дейвид Вайнбъргър (David Weinberger) ,старши научен сътрудник в Беркмановския център по изучаване на интернет и влиянието му върху общество към Харвардския университет и автор на книгата «Everyday Chaos», че гласовите помощници, притежаващи изкуствен интелект, не трябва да имитират човек и хората трябва да имат опция да ги превключват в режим на бездушни машини ( каквито всъщност са те).На сходно мнение и професорът от Рочестърския технологически университет (RIT) Еван Селинджър (Evan Selinger), който смята, че на човек му е присъщо да придава човешки черти на това, което създаваи и изключение не направиха и роботите. Той твърди, това не винаги е добре, но да уподобява околния свят на себе си е заложено в ДНК на човека. Инженерите по роботехника не могат да се противопоставят на това. По негово мнение с този проблем може да се справи постмодернистката естетика.

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x