Те също са хора: как социалните мрежи отменят моралните норми по отношение на непознатите
Доброто възпитание и общоприетите морални норми ни подсказват, че преди да публикуваме снимка с приятели в мрежата, е добре да се поиска разрешение за това. Но подобно отношение ние почти никога не проявяваме към непознати, които по един или друг повод попадат в нашите постове.
Проблемът с осъждането на хора за техни простъпки е, че в мрежата много лесно могат да се създадат нови. Например, през февруари изданието Buzzfeed News съобщи за мъж, заснет на видео от случайно минаваща жена. Тя публикувала видеото в своя блог с текст, че той я излъгал, за да избяга от срещата им. Мъжът не е познавал и никога не е бил в отношения с тази жена, но това не спряло хората да го осмиват. Видеото събрало над милион гледания.
В подобна ситуация попаднала австралийка, когато се възпротивила срещу това, че я направили звезда в акция, в която блогър я помолил временно да подържи букет, а след това разказал на своите последователи, че е извършил „случаен“ акт на доброта. Резултатът – шестдесет милиона гледания. Зрителите го хвалели за това, че е озарил деня на жената, за която те споделяли, че изглежда стара, самотна и тъжна. Тя обаче била категорично против такава характеристика и нарекла постъпката на блогъра „дехуманизираща“. Тя не искала по никакъв начин да се намесват в нейния личн живот, камо ли да се окаже в центъра на вниманието.
Има хора, които дори не могат да осъзнаят сериозността на подобни ситуации. През 2022 година популярен канал в социалните мрежи бил осъден за тайно заснемане на бездомни с помощта на дронове. Някои блогъри качват видеа от общуването си с близки, страдащи от деменция, за да споделят най-лошите, но впечатляващи моменти или да ги представят в инфантилна светлина. Много родители превръщат децата си в звезди на социалните мрежи. А после децата порастват и ги обвиняват, че са им отнели най-безгрижните години от живота.
Когато хората ни казват, че попадането в светлината на прожекторите по неволя е било много неприятно и неправилно, ние кимаме и се съгласяваме. Виновните обикновено само формално се извиняват или въобще не изпитват угризения, а милионите гледания карат хората да се замислят все по-малко за морала.
Този проблем стои пред интернет още от самото му създаване. Но днес общата черта на повечето отвратителни публикации е, че някой решава да се възвиси над непознат, без да се съобразява с мнението и чувствата му, и привлича към него внимание в немислими мащаби.
В най-добрия случай това са неуместни опити за увеличаване на популярността в социалните мрежи. В най-лошия – безсмислена жестокост. Тази жестокост може да стане навик, но ние можем и трябва да съпротивляваме на желанието да зяпаме непознати против тяхната воля. Всъщност, това трябва да се смята за грубо, обидно и неправилно – да излагаш човек на обществен показ без негово съгласие. Ние не бихме излезли на улицата за да се опитаме да възбудим тълпата срещу случаен минувач. Защо тогава ни е толкова удобно да правим това в интернет? Не се ли замисляме, че ние можем да сме на мястото на „жертвата“ и дали ще ни е приятно това?
Много от това, което публикуваме в мрежата, е напълно невинно и ще остане такова. Средният потребител на социалните мрежи има около 300 последователи. Вероятно използвате тези платформи, за да наблюдавате за знаменитости и брандове, както и за общуване с приятели и роднини. За повечето потребители това са затворени общности. Но понякога това, което публикувате, може да попадне в лентата на хора, които не ви познават. А това означава, че всеки рискува да стане мишена. Дали вашият роднина разбира какво може да се случи, ако публикувате видео с него в популярна мрежа?
Най-често ние знаем дали нашите близки обичат да са обект на внимание и дали разбират как функционират екосистемите на социалните мрежи, и взимаме обмислени решения дали да публикуваме техни снимки или видеа. Но ние не разполагаме със същите знания за непознатите и това трябва да е причина да не публикуваме такова съдържание. Но за много хора това е повод за публикация без даже да се замислят.
Ако разберете, че влиятелна личност е публикувала взаимодействие с непознат в частна страница на някоя социална мрежа само за да може близките му и приятелите му да му се присмеят, справедливо би било да определите подобно поведение за човеконенавистническо. Защо тогава публикуването на снимки и видеа с непознати, за да могат милиони хора да ги обсъдят и осъдят, се счита просто за бизнес?
„Вижте този странник, когото видях на улицата!“ – подобно съдържание трябва да бъде заклеймявано. За да се запази поне малко цивилизован интернет, е необходимо под някаква форма съгласие на непознатия за публикация. А ако някой публикува нечие видео или снимка без съгласие, този автор просто трябва да бъде избягван, а не насърчаван с внимание.
Преобладаващата част от споровете с неконтролируеми съседи се решава чрез разговор с тях. В идеалния случай законът се намесва само когато линиите на комуникация се прекъснат. Същото може да се каже и за дигиталните спорове.
Има закони за неприкосновеността на личния живот. Ако публикувам вашето име, адрес и телефонен номер, вие разполагате с правни средства за защита. Но с вашето изображение случаят е различен. По този начин вие все едно се отказвате от правото си на личен живот, излизайки в публичното пространство.
Разбира се, всеобхватен закон, забраняващ публикуването на информация за непознати без тяхното съгласие, би бил драконовски и неосъществим. В различните казуси има прекалено много променливи, обстоятелства и конкретни различия. Въпреки това цели поколения, които от раждането си, понякога неволно, са в мрежата, могат да пораснат и да станат по-нетърпими към публикуването без разрешение, което ще доведе до промяна на нормите.
Вече се разработват по-конкретни закони, предназначени да регулират някои проблеми, свързани с разпространението на съдържание без съгласие, особено за деца. Например, наскоро приетият във Франция закон дава право на децата-блогъри да изискват платформите да изтрият всички следи от тяхната дейност веднага след като навършат 16 години. Кариерата в YouTube, създадена от техните родители, не трябва да влияе на по-нататъшния им живот като пораснали. . В Съединените щати се разглежда аналогичен закон: Например, жена, даваща показания пред комисията на Камарата на представителите, заявила, че подробности от първите ѝ критични дни са били превърнати в съдържание и публикувани.
Още един закон във Франция предвижда отговорност на родителите за спазването на правата на децата за личен живот. Le Monde привежда в качеството на примери поведението на различни блогъри. Някои плашели децата си, преструвайки се, че викат полиция, други мажели с шоколад своето 4-годишно дете и го убеждавали, че е покрито с фекалии.
Може би тези, които не могат да дават съгласие, ще получат поне някаква защита. Но какво да кажем за тези, които биха могли да дадат съгласие, но не могат да го направят? Какво да правят неволните герои на популярни видеоклипове, ако молбата за премахване на съдържание с тяхно участие среща мълчание или отказ?
На практика често много от нас изискват съгласие за използването на определено съдържание в социалните мрежи: няма нищо лошо и необичайно в това да попитате близък или приятел дали има нещо против да публикувате ваша обща снимка, дори ако изражението му не е от най-привлекателните, докато се опитва да напъха голям сандвич в устата си. При това отказваме същата любезност на непознати, било то защото не мислим за това, било то защото преследваме целта да постигнем вирусно съдържание на всяка цена.
В това може да се обвиняват и платформите, които поощряват съмнително съдържание. Има начини, с които много уебсайтове затрудняват всички нас дори да си помислим, че е нужно нечие съгласие. Публикуването на пост е изключително лесно, а нормите за съгласие в социалните мрежи още не са установени. Именно за това платформите биха могли да напомнят на хората, че другите също са хора. В бъдеще платформите трябва да работят за прекратяване на това укоримо поведение било то чрез морално принуждение, било то чрез правна необходимост.
Границите постоянно се преместват. YouTube забрани публикуването ба видеа с опасни разигравания и предизвикателства, след като хора пострадаха и започнаха да се подават жалби. TikTok се опитва да промени алгоритмите в отговор на нарастващите опасения, че младите потребители гледат съдържание, поощряващо деструктивно поведение и идеологии. Съдържанието с хора, от които не е искано разрешение да стават негови герои, е в огромен обем, което не може да бъде унищожено единствено чрез алгоритмични настройки. Именно затова ние трябва да имаме възможността колективно да заявим, че някои форми на публикации са неприемливи и не трябва да се допускат повече.
Възможно е, като се има предвид нарастващата универсалност на използването на социалните мрежи, вградените в платформите инструменти да могат да установяват съгласие. Преди да публикува видеоклип с някого, блогърът може да поиска името на човека и да му изпрати прост договор, даващ разрешение за публикация. Разбира се, това едва ли трябва задължително да се прилага за всяка случайна снимка с приятели или близки. Така че това може да не е задължителна норма и да се прилага само след достигане на определен брой последователи в акаунта. Но е абсолютно задължително липсата на разрешение да бъде повод даденият човек да се позове на нежелана слава и негативно внимание, когато поиска да бъде премахнат постът.
Основната работа ще трябва да се върши от хората. Достатъчно трудно е да приемем, че човекът, който се държи грубо на опашката в магазина, е също толкова несъвършено човешко същество, колкото и ние, също като нас човек със своите надежди и мечти. Още по-трудно и почти невъзможно е да си напомняме това, когато гледаме видеоклип за някого, намиращ се в другото полукълбо на планетата. Интернет може да ни свърже с огромно количество хора, но и да ни накара да забравим, че те също са хора като нас.
Именно затова този, който снима себе си за хиляди зрители, трябва да е готов да се приближи до непознат човек и да му каже: „Бихте ли се съгласили да участвате във видеото, което правя? Смятам да го публикувам на тази платформа, и имам толкова и толкова последователи. Моля, отделете ми минутка.“ Някои вече го правят и със сигурност има хора, които биха се радвали да получат безплатен букет в замяна на участие в „социален експеримент“ за съдържание. Но отговорът „не“ трябва да се приема като категорично„не“, както и във всяка друга ситуация, свързана със съгласие.
В наше време хората вече не ги возят за назидание изправени на каруци по селата и не ги приковават на позорния стълб на градския площад, което е било нещо обичайно в миналите векове. Ние не сме спрели да следим за спазването на законите и нормите, но сме признали, че унижението и остракизмът са сурови и контрапродуктивни инструменти. В крайна сметка, би трябвало да осъзнаем това и по отношение на непознатите, които излагаме на показ в интернет без тяхно разрешение.
