fbpx

Сляпата вяра: защо си струва да се изучава глупостта

Какво е това глупост? Струва ли си тя да се изучава така както се изучава интелекта? Как безусловната и сляпа вяра в своите интелектуални възможности е свързана с безсмислената война с генното инженерство и психологията на екстремизма? Появата на по-голям обем данни увеличава ли нашите шансове за правилно решение на проблема или ги намалява? На тези теми разсъждава Браян Галахър от изданието Nautil.us.

Не толкова отдавна, в Международния ден на жертвите на Холокоста, препрочетох Бертран Ръсел. През 1933 година, философът, бидейки дълбоко опечален от „нацификацията” на Германия, написал книгата „Триумфът на глупостта” („ Triumph of Stupidity”). В тази своя творба той е направил директна връзка между популярността на Адолф Хитлер и желанията на тълпата, която е глупава и жестока. Именно тези две качества, глупостта и жестокостта, „като правило винаги са заедно”. И по-нататък следва едно от най-впечатляващите изказвания:

„Проблемът на този свят е в това, че глупаците са прекалено уверени в себе си, а умните хора са пълни със съмнения.”

Това изказване на Ръсел е изпреварило появата в психологията на новия термин: „Ефект на Данинг-Крюгер”. Откритието на това когнитивно изкривяване е предизвикало истински резонанс, и даже е намерило отражение в поп-културата, служейки за вдъхновение за песен, прозвучала на връчването на ежегодната Анти-Нобелова награда в Харвардския университет:

Некомпетентните хора по някаква причина си мислят,че всичко каквото правят , го правят първокласно…”

Не е удивително, че психологът Джойс Ерлингер в статия от 2008 година, написана заедно с Дейвид Данинг и Джъстин Крюгер, цитира мисъл на Ръсел от книгата «New Hopes for a Changing World»:

„Едно от неприятните свойства на нашето време се състои в това, че тези , които изпитват увереност са глупави, а тези, които имат поне въображение и разбиране, са изпълнени със съмнения и нерешителност”.

В своята статия Ерлингер отбелязва:

„ В нашето време даденият феномен може да се отнесе към решаването на всекидневните задачи , при изпълнението на които съществена роля играе нивото на компетентност и навиците на техните изпълнители”.

Казано по друг начин, хората са необективни към своето ниво на майсторство даже в такива обикновени дейности, например, като карането на кола.

Глупостта не може да бъде определена като противоположност на разума.

Бертран Ръсел (починал през 1973 г. на 97 години), вероятно нямаше да се учуди, чувайки за появата на ново изследване, публикувано в списание Nature Human Behavior :”Убедените противници на ГМО си мислят, че знаят повече от всички, но съвсем не е така”.
Екип от изследователи начело с Филип Фернбах, известен учен-когнитивист и съавтор на книгата „Илюзията на знанията. Защо ние никога не мислим в самота”, анализирали резултатите от анкета, проведена сред пълнолетни жители на САЩ , чиято цел била да се провери отношението на населението към медицинското използване на генното инженерство (генната терапия). Анкетата показала „извратената” представа на населението на тази тема. Абсолютно аналогични резултати били получени при подобна анкета в Германия и Франция.

Фернбах подчертал, че такъв резултат се съгласува с негово предишно изследване, посветено на ефекта на Данинг-Крюгер и психологията на екстремизма:

„Екстремистките възгледи често се дължат на това, че на хората им се струва, че те разбират някои сложни теми по-добре, отколкото е в същност.”

Сега, както междупрочем и винаги, обществото трябва да разбере как то може да се бори с този проблем.

Но какво е това глупост? Дейвид Кракауер, президент на Института Санта-Фе, подчертава, отговаряйки на въпрос зададен му от журналиста на Nautiлус Стив Полсън, че глупостта не трябва просто да я определяме като противоположност на разума:

„В основата на глупостта лежи идеята, че появата на по-голям обем данни не увеличава вашите шансове за правилно решение на проблема. В същност тя утвърждава, че това повишава вероятността да допуснете грешка.”

От друга страна, по мнението на Кракауер, същността на интелекта се състои в способността да се решават сложни проблеми с прости и елегантни способи.

„Глупостта е много интересен феномен в историята на човечеството, а този феномен е свързан със системата от правила, които препятстват достигането на истината. Интересно, че съществуват цели институти, чиято дейност е насочена към изучаването на интелекта. Но ако вие ми зададете въпроса „Кой е най-големия проблем пред света днес?”, аз бих ви отговорил, че това е глупостта. Така че трябва да имаме професори по глупост , защото все пак е обидно да бъдеш глупав професор.” – резюмира Кракауер.

Източник

0 0 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x
Inline