fbpx

Хранителната самоизмама: как културата и бактериите могат да ни създадат нездравословни зависимости

Изследване опровергава разпространеното мнение, че организмът знае по-добре каква храна му е нужна сега.

Когато човек е гладен,той е готов да хапне всичко, но когато му се иска нещо специално, той няма да се успокои докато не го получи .
Повечето от нас знаят какво е това да изпитваш тягата към храната. Обикновено ни се искат висококалорични продукти и затова такова желание е свързано с увеличаване на теглото и индекса на телесната маса. Но това, че ние разказваме на себе си за източниците на тези страстни желания, може да повлияе на това доколко лесно ние ще им се поддадем. Широко е разпространено мнението, че стремежът ни към конкретна храна свидетелства за недостиг на определен хранителен компонент, а при бременните жени, че това е нужно на детето. Но дали това е така?
Голяма част от изследванията за хранителните зависимости показват, че за тях може да има няколко причини и основно те са психологически.

Културна предопределеност

В началото на двадесети век, руският учен Иван Павлов открил, че кучетата очакват храна в отговор на определени стимули, свързани с времето на хранене. В серията си известни експерименти Павлов научил кучетата да реагират на звуци от звънче с отделяне на слюнка.
По думите на Джон Аползан, професор по клиническо хранене и метаболизъм, в Центъра на биомедицински изследвания Пенингтън (Pennington Biomedical Research Center ), тази реакция до голяма степен може да се обясни със стремежа към определена храна.
„Ако вие ядете пуканки, гледайки любимото си телешоу, то на вас ще ви се искат пуканките по време на гледането” – казва той.
„Ако по средата на деня на вас ви се иска нещо сладко, то има вероятност да е по-силно, когато сте на работа”, казва Анна Конова директор на лабораторията за невробиологията на зависимостите в университета Ратгер (Rutgers University ) в Ню Джърси .
Това е така, защото желанията възникват заради определени външни сигнали, а не защото тялото го изисква.
Пристрастието към шоколада е една от най-разпространените зависимости на Запад, потвърждаваща аргумента, че желанието не е свързано с дефицит на хранителни вещества. Аргументът е, че в шоколадът не са толкова много веществата, от които ние можем да изпитваме дефицит.
Често твърдят, че хората обичат шоколад, тъй като той съдържа голямо количество фенилетиламин, благодарение на чиито молекули мозъка изработва полезни химически вещества, като дофамин и сератонин. Но много други продукти, към които хората не изпитват такъв стремеж (в това число и млечните продукти) съдържат по-висока концентрация от тази молекула. Освен това, когато ние ядем шоколад, фенилетиламинът се разпада на ферменти и попада в мозъка в незначителни количества.
Жените обичат шоколад 2 пъти повече от мъжете и както се е оказало, това е най-желания продукт сред тях преди и по време на менструация. Загубата на кръв може да увеличи риска от дефицит на определени хранителни вещества, такива като желязо, но по думите на учените, шоколадът няма да възстанови нивото на желязо така бързо като червеното месо и зеленината.
Даже и да предположим, че шоколадът има някакъв хормонален ефект, изискващ биологичната необходимост от неговата употреба преди и по време на месечния цикъл, то тогава би било логично желанието да намалява след настъпването след менопаузата. Едно от изследванията показва, че любовта към шоколада при жените с постменопауза намалява съвсем незначително.
Много по-вероятно е взаимовръзката между любовта към шоколада и предменструалният синдром да носи култорологичен характер заради разпространението на такива представи в западното общество. Изследване е показало, че сред жените родени извън пределите на САЩ, стремежът за употреба на шоколад значително по-рядко е свързан с месечния цикъл, и като цяло е по-малък, отколкото на родените в САЩ и имигрантите второ поколение.
Изследователите твърдят, че може би жените свързват шоколада с месечния цикъл, защото смятат, че това е времето, когато може да се употребява това, което е „забранено”.
В друго изследване се твърди, че тягата към определена храна се дължи на амбивалентността или с други думи казано противоречието между желанието на човек да хапне и желанието да контролира процеса на хранене. Предполага се, че в частност жените, решават този проблем , просто не купувайки тази храна, която увеличава шансовете за възникване на зависимост.
„Това може да се окаже проблем, – казва Аползан – защото желанието може да се подклажда от негативни чувства”.
„Ако човек, ограничаващ се в храната за да отслабне, удовлетворява своето желание да хапне нещо, той смята, че е нарушил диетата си и преживява за това”. – казва той.
„ По данни на изследвания и клинични наблюдения, ние знаем, че заради негативното настроение, хората могат да започнат да ядат още повече , а за някои това може да прерасне в компулсивно преяждане. Тази реакция има много малко общо с биологическата нужда от храна или физиологичния глад. По-скоро това са правилата, които ние определяме по отношение на храната и последствията от тяхното нарушаване”.
Изследванията показват също, че любовта към шоколада е разпространена на Запад , а в много източни страни не е така. Съществуват също разлики в разбирането за пристрастяване към различните продукти и преяждането. Само в две трети от езиците има дума обозначаваща такава зависимост и в повечето случаи тя се отнася към наркотиците, а не към храната.
„Когато вие можете да формулирате, че зависимости съществуват, тогава вие можете да ги определите. Това означава, че можете да ги изпитате – казва Никол Авена, професор от катедрата по неврология в Медицинския колеж на планината Синай (Тhe Mount Sinai School of Medicine) в Ню Йорк. – Наличието на определение означава, че зависимостите са реални, а ако това понятие е дефинирано в културата и е разпространено слабо, хората не се замислят, че го преживяват. Тогава тези зависимости са по-неуловими.”
Даже в тези езици, в които има понятие „зависимост от храна” , все още няма единно мнение какво означава то. Конова твърди, че това препятства за разбирането как трябва да се борим със зависимостта, тъй като с него можем да наричаме различни процеси.

Манипулацията на микробите

Има сведения, че трилион бактерии, живеещи в нашия чревен тракт, могат да ни манипулират да ядем това, което на тях им е нужно. То не винаги е необходимо за нашия организъм.
Това е така, защото микробите следват своите интереси, казва психологът от Аризонския държавен университет Атина Актипис. И при тях това се получава.
„ Чревните ни микроби , които живеят вътре в нас, стават по-многочислени със следващото поколение. Те имат еволюционното преимущество, заключаващо се в това, че ние ги нахраним първо тях” – казва тя.
Различните микроби предпочитат различни среди, например малко или повече киселинна, и това, което ние ядем влияе на екосистемата в корема ни и на това каква среда им се създава за да могат те да оживяват. Те могат да ни карат да ядем това, което им е нужно по различни начини.
Те могат да пращат сигнали от чревния тракт към мозъка чрез блуждаещи нерви, заставяйки ни да не се чувстваме добре, докато не хапнем достатъчно от определена хранителна съставка или обратно, да се чувстваме добре, когато ние ядем това, което те искат, стимулирайки образуването на невротрансмитери, такива като допамин и серотонин. Те също така могат да променят нашите вкусови рецептори. Затова ние ядем повече от тази храни , за да се получим необходимия вкусово усещане, за сладко например.
По думите на Актипис, това още никой не го е установил , но то се опира на съществуващото научно разбиране за поведението на микробите.
Тя добавя, че тези микроби не винаги искат ние да се храним с полезни за нас продукти. В края на краищата, някои бактерии предизвикват болести и смърт.
„Съществува мнение, че микробиомът (микрофлората) е част от нашия организъм , но ако това е инфекциозно заболяване, предизвикващо гадене, вие ще кажете, че микробът е влязъл във вашето тяло, а не е част от вашето тяло – казва тя.- Повреденият микробиом може да ви завладее вас”.
“Но ако вие се придържате към диета със сложни въглехидрати и целулоза, вие ще можете да създадете много по-разнообразен микробиом”, казва Актипис.

Избавете се от зависимостите си

Тъй като нашата среда е пълна с намеци, такива като реклами и фотографии в социалните мрежи, които могат да предизвикат нашите зависимости, то да решим този проблем не е много лесно.
„Където и да отидем, ние виждаме реклами за продукти с високо количество захар например и е лесно да се снабдим с тях. Тази постоянна бомбардировка от реклама влияе на мозъка, а мирисът на тези продукти заставя мозъкът да иска да ги консумира”. – казва Авен.
Тъй като не съществува реалистичен начин да се намали количеството на тези стимули, изследователите изучават, как можем да преодолеем хранителната зависимост, използвайки когнитивни стратегии.
Редица изследвания са показали, че техниката на осъзнатост, такива като признаване на зависимостта и отказването да осъдим тези мисли, помагат да се намали остротата на зависимостта.
Освен това, изследванията показват, че един най-ефективните начини да се обуздае желанието за храна е да се изключи от менюто ви желаната храна. Това противоречи на мнението, че ние искаме това, от което се нуждаем.
Учените се провели двегодишно изследване, в което на случаен принцип са разделили 300 участника на четири групи, спазващи диети с различно ниво на мазнини, белтъчини и въглехидрати и измерили тяхната пристрастност към определена храна и колко от нея са употребили. Всичките групи отслабнали, но когато употребявали по-малко от определена храна, те я желаели по-малко.
По думите на изследователите, техните резултати показват, че за да намалят зависимостта си, хората трябва да ядат храна, която им се иска, възможно по-рядко. Може би това се дължи на факта, че нашите спомени, свързани с определена храна, изчезват с времето.

Източник

Коментари

avatar
Inline