fbpx

8 илюзии, създавани от нашия мозък: как и защо той ни заблуждава?

В много случаи, от тези свързани с нашия апетит до тези, касаещи съзнанието ни, нашият мозък ни заблуждава и то много често по уважителни причини. Ние трудно можем да го хванем в лъжа, защото му вярваме почти безусловно, но знаейки за тези илюзии, ние можем да си помогнем да разберем по-добре какво се случва с нас.

Покрай многото големи тайни, които крие нашия мозък, две са достатъчно популярни:

Тайна № 1 . Той често ни лъже, много често по уважителни причини. Мозъкът прави това, защото:

– Така му е по-лесно да ни накара да направим това, което на него му е нужно;

– Така му е по-лесно да прогнозира изхода от събития, случващи се с нас и около нас, за да не го хванат неподготвен;

– Има много грижи (от терморегулацията на организма до ориентирането във времето и пространството) и затова понякога му е простено нещо да игнорира;

Тайна №2 . Мозъкът рядко може да бъде хванат в лъжа, тъй като ние му вярваме почти безусловно. И това така трябва да бъде. Но има случай, когато знанието за неговите уловки ни помага по-правилно да разберем какво се случва с нас.

Ето осем от най-популярните илюзии, чрез които собствения ни мозък ни заблуждава:

Плацебо

Вие чувствате, че сте утолили жаждата си след първите глътки вода? Всъщност това се случва след 20 минути, когато водата вече се е усвоила от организма и е попаднала в кръвта ви. Вие отпивате глътка от двойното си еспресо и мигновено чувствате, че по тялото ви пробягва енергийна вълна. Кофеинът попада във вашата кръв чак след 15 минути и за да може действително да ни подейства са необходими още 45 минути. Всичко това се случва по този начин, защото нашия мозък не обича изненади и по тази причина моделира всеки ефект по-рано. На същия принцип се дължи и ефекта на плацебо. Както показват изследванията, нашият мозък може сам да реши какво вие ще почувствате след като изпиете таблетката. Перефразирайки „Матрицата“ относно таблетката на истината, дали таблетката е червена или синя няма толкова голямо значение.

Апетит

Когато работният процес се закучи, изведнъж на вас ви се дощява да хапнете нещо сладко и вкусно, например шоколад. Откъде се появява това желание в случай, че съвсем наскоро вие сте хапнали доста обилно? Учените наричат този ефект „хедонистичен глад“. На вашия мозък му става скучно и той решава да симулира апетит, за да получи доза допамин, а от вкуса на сладко нивото на хормона на удоволствието мигновено се увеличава.

Умора

Бегачите на дълги растояния падат на пистата в края на дистанцията от изнемогване. Струва ни се, че те са изчерпали всичките си ресурси и ще им се наложи да се възстановяват няколко дена. Всъщност не е така. Даже, когато чувствате, че сте достигнали предела на физическите си възможности, във вашите мускули има още енергия, а в кръвта ви – глюкоза и мастни киселини. Умората е чувство, което се моделира от мозъка, когато му е омръзнало да се бори с вашето желание да изразходите своята енергия абсолютно докрай. Ето защо победителят в маратона минута след това се изправя и все едно не е пробягал огромната дистанция, прави почетен кръг на стадиона с високо вдигнати ръце.

Памет

Вие сте уверени, че сте видели същия подозрителен тип, който преди време е седял зад същата масичка в кафенето. Вие действително сте го видели, но този човек просто прилича на актьора, който сте гледали преди няколко дена в криминален сериал. Когато нашият мозък извлича информация от паметта ни, той едновремено с това я презаписва, така че всеки път вие не получавате оригинала, а неговата нова версия. Понякога вашите впечатления се смесват и с чуждите разкази. Учените са пресметнали, че около 40% от нашите спомени от детството са лъжливи. Освен това различните спомени могат да се препокриват с други на случаен принцип. Оттук се получават забавните ефекти, такива като дежавю и не толкова забавните, когато свидетели „разпознават“ невинен.

Времето

Физически ние винаги се намираме в настоящия момент. Откъде в нас се появява усещането, че времето тече от миналото към бъдещето? По този начин мозъкът маскира дефектите на своята синхронизация. Сигналите от сетивните ни органи постъпват с различна скорост в нашия мозък. Например, очите физически са по-близо до мозъка и реагират по-рано от кожните ни рецептори. Когато си удряте ръката във вратата на шкафа, на мозъкът му е необходимо време за синхронизиране на зрителните и тактилните възприятия. И за да събере незабелязано всичките сигнали, той монтира реалност от „кадри“, продължаващи 2-3 секундни. Оттук се появява и илюзията за продължителността на случващото се.

Разстояние

Когато правите ежедневния си крос на вас само ви се струва, че измервате изминатото разстояние в километри, а всъщност вашият мозък прави това по съвсем различен начин – той дели желанието да стигнем до целта на усилия, които ще са му необходими за това. Често това се случва с прилагането на коригиращ коефициент за телесното ви тегло. Ако вие отдавна не сте бягали и сте натрупали някой и друг излишен килограм, то мозъкът ще ви внушава усещането за два пъти по-дълго разстояние и че вие имате пълното право да спрете на половината път.

Сънят

Мислите ли, че мозъкът ви спи заедно с вас? В действителност през нощта заспива само вашето съзнание или по-точно мозъкът за период от време го изключва от сетивните органи и управлението на двигателните центрове, за да може спокойно да се заеме с разпределението на спомените от деня и промиването на собствените си клетки с помощта на гръбначно-мозъчната течност (ликворна течност). В замяна на това той ви включва вътрешния екран, където вървят увлекателните ви сънища. Това е абсолютно същото, когато на детето му дават смартфон за да не пречи на възрастните. Има даже хипотеза , че ролята на сънищата се състои в това, те да не позволяват да спира работата на мозъчните центрове, отговарящи за зрителните образи в мозъка, защото има опасност съседите постепенно да ги овладеят. Мозъкът по принцип много бързо пренастройва своите невронни мощности.

Съзнание

Вие сте решили да си вдигнете ръката? Не, мозъкът е решил това заради вас половин секунда преди това. За това време той е успял да оцени обстановката, да активизира двигателната кора, да включи мускулите и накрая да съчини за вашето съзнание убедителна мотивация. Мозъкът се справя много добре с всичко без нас и в много учени все повече се прокрадва мисълта, дали той моделира не само нашите усещания, но и нашето собствено „аз“. Но защо? Философът Даниел Денет смята, че по подобие на графичния интерфейс така на мозъка му е по-удобно да управлява цялата система.

0 0 votes
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments

Харесайте ни :-)


This will close in 25 seconds

Дари
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x