fbpx

Редактирането на гени на имунни клетки е признато за безопасен метод при лечението на рак

Американски учени представиха предварителни резултати от свое изследване за възможностите за използване на технологията CRISPR/Cas за лечение на рак при хора. Експериментът е проведен с трима доброволци (двама, страдащи от множествен миелом и един от сарком), като на генетично редактиране са били подложени едновременно три гена на Т-лимфоцитите им. Главната цел на изследването е била проверката на безопасността и появата на странични ефекти при използването на това новаторско лечение, като такива засега не са наблюдавани.

Научни екипи по цял свят от години търсят най-перспективните варианти за използване на „геномния скалпел” CRISPR/Cas за лечението на най-различни заболявания. Тази технология, освен етичните спорове, които поражда , притежава невероятни възможности за лечение. През 2016 година китайски учени за пръв път използваха CRISPR/Cas за лечение на онкологични заболявания при човек. Тогава специалистите изключиха гена на имунните клетки, кодиращ белтъка PD-1. По принцип той задържа прекалената активност на Т-лимфоцитите, предотвратявайки тяхното агресивно поведение към здравите клетки на организма. Така както са и предполагали изследователите, при изключване на този естествен ограничител, Т-клетките много по-активно започват да атакуват раковите образувания. Но от друга страна този имунен механизъм природата не е измислила просто така. При неговото изключване силно нараства вероятността за възникване на автоимунни заболявания, тоест тези клетки да започнат агресивно да атакуват здравите клетки в организма.

Наскоро американски онколози от Пенсилванския университет (University of Pennsylvania) разшириха възможностите на разработения преди три години метод. Те използвали CRISPR/Cas9 – редактиране за блокиране едновременно на три гена. Освен изключването на PD-1, специалистите спрели работата на още два гена, препятстващи правилното свързване на Т-клетките с раковите клетки. Благодарение на тази корекция главната „бойна” сила на имунитета получила възможността по-добре да разпознава злокачествените клетки и по-ефективно да ги атакува.

В продължение на две години авторите на тази методика са доказвали пред американските компетентни органи етичността и безопасността и, за да могат да я изпробват върху хора.

Получавайки одобрението на чиновниците, специалистите веднага са пристъпили към първо пробно лечение на трима доброволци. На двама пациента с множествен миелом и на един със сарком е била изпълнена трансплантация на собствени, предварително редактирани имунни Т-клетки.

Процесът на пръв поглед изглежда доста елементарен. От болните се взема малко количество кръв (колкото при обичайните кръвни изследвания). След това специалистите „отсейват” от пробите Т-лимфоцитите и ги редактират, „въоръжавайки” ги за борба с раковите клетки.

Преди последния завършващ етап доброволците преминали през кратък курс на щадяща химиотерапия. След това в кръвоносната им система върнали собствените им „подобрени” имунни клетки. Там, според очакванията на онколокозите, тези клетки трябвало да започнат активно да се размножават и да се борят със злокачествените образувания.
Предположенията на учените напълно се потвърдили. Контролните кръвни проби на пациентите показали, че популацията на редактираните лимфоцити не само оживяла, но и започнала активно да нараства.

Както следва от методологията на Американското онкологично общество, на този етап целта на проведения експеримент не е да се докаже ефективността на терапията. Първата фаза на изследването е посветена преди всичко на доказването безопасността на метода и откриването на възможни странични ефекти.

Специалистите заявяват, че не са открити сериозни усложнения при прилагането на новаторската терапия, които много често възникват при традиционното лечение на рак.

Освен това , по мнението на авторите, получените резултати вече сега свидетелстват за това, че методът на „молекулярните ножици” може много скоро да попълни арсенала на онколозите в борбата с рака и да помогне на много хора.

„Пред нас стояха три главни въпроса. Възможно ли е да се редактират Т-клетки по подобен начин? Ще бъдат ли функциониращи получените лимфоцити? Доколко това е безопасно за пациента? Получените предварителни резултати свидетелстват , че отговорите и на трите въпроса са положителни” казва ръководителя на изследването Едуард Штадтмауер (Edward Stadtmauer).

Засега предложеният метод има някои ограничения. Работата е там, че редактираните Т-лимфоцити са неактивни. За успешната им работа е нужно присъствието на особен антиген HLA-A201, който не всички хора притежават. С други думи, при някои пациенти лечението няма да работи поради генетичните им особености.

Но така или иначе съществуват и други варианти за „подобряване” на имунните клетки чрез CRISPR/Cas, подчертават изследователите. Пред учените стои задачата да открият най-успешните редактирания за получаването на най-активните и универсални „борци” с рака.

Американските онколози продължават да анализират резултатите от лечението на своите пациенти и все по-детайлно да изучават възможностите за разработената от тях многообещаваща терапия.

Доктор Штадтмауер ще представи резултатите от първите клинични изпитания на метода с използване на CRISPR/Cas-редактиране на три гена през декември на 61-та годишно заседание на Американското дружество по хематология (61st ASH Annual Meeting & Exposition) в Орландо.

0 0 vote
Article Rating
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x
()
x
Inline