Биоразнообразието е необходимо за нашето здраве

Изследване на американски учени е показало, че животните, разпространени в променените от човека местности, пренасят много повече заболявания, които могат да се предадат към човека. В места, които най-малко са засегнати от човешката дейност, където има различни видове животни, биоразнообразието има защитен ефект. Резултатите от изследването са публикувани в изданието PNAS.

За това, че трябва да съхраняваме биологическото разнообразие, сигурно е чувал всеки. Но защо биоразнообразието се явява неотделима част от устойчивата и пълноценна екосистема и какво дава на човек това разнообразие в живата природа? Защо са ни нужни тези осем милиона видове растения и животни, които ние така или иначе няма да срещнем?

Причината, както често се случва, се крие по-дълбоко, отколкото просто от стремежа да съхраним и разнообразим обкръжаващата ни действителност. Разнообразието в живия свят, а значи и в генетическите варианти, осигурява възможността за развитие на здрави популации от живи същества и надеждни хранителни вериги.

Колкото повече различни растения и животни има на нашата планета, толкова е по-малка вероятността, че липсата или недостига на представители от един вид ще предизвика дисбаланс на цяла система и някой, подобен на него, може да заеме неговото място.

В ново изследване, проведено от учени Института за екосистемни изследвания Кери, САЩ е  изучена още една причина защо биоразнообразието е толкова важно за оцеляването на човека като вид.

Учени са открили, че съкращаването на биоразнообразието повишава риска от заразяване на човека, както с нови, така и с вече известни зоонозни (предаващи се от животни на човек) заболявания.

„Съществува разпространен мит за това, че заболяванията по-бързо се разпространяват в диви местности с високо ниво на биоразнообразие. Колкото повече различни животни, толкова по-страшни патогени. Но това не е истина. Биоразнообразието не е заплаха за човека, а точно обратното. То ни защитава от среща с видове, способни да ни заразят“ – обяснява екологът и водещ автор на изследването Фелиция Кизинг.

Известно е, че такива заболявания като Covid-19, тежкият респираторен синдром SARS (атипична пневмония) и Ебола се предизвикват от патогени, които могат да заразят гръбначни животни от различни видове, включително и човек.

Но не всички животни еднакво активно предават заболяванията на други видове.

„Все повече изследвания потвърждават факта, че животните, разпространени в променените от човека местности, пренасят много повече заболявания, които могат да се предадат към човека. В места, които най-малко са засегнати от човешката дейност, където има различни видове животни, биоразнообразието има защитен ефект“ – обяснява Рик Остфелд, който е съавтор на изследването.

Гризачите, прилепите, чифтокопитните, такива като овцете и елените, а също така много хищници се смятат за основни разпространители на зоонозни заболявания. Авторите на изследването твърдят, че „следващия опасен за човека патоген много по-вероятно да бъде открит в плъхове, отколкото в носорог“.

Работата е там, че животните с по-кратък жизнен цикъл се явяват активен разпространител на заболявания. Видовете, които не живеят дълго и бързо се размножават, имат по-неустойчив имунитет. Той просто може да не им е нужен в течение на техния жизнен цикъл. Със намаляването на биоразнообразието първи обикновено изчезват големите дълго живеещи животни. От своя страна към новите и по-малко благоприятни условия на живот по-лесно се приспособяват дребните и плодовити видове.

Учените са изяснили, че сред разпространителите на зоонозни заболявания рядко се срещат видове, намиращи се под заплаха от изчезване. Човешката дейност, изтласкваща редките животни от техните ареали на обитаване, привличат такива видове животни и птици, които са по-опасни от гледна точка на предаване на болест към човека.

Авторите на изследването напомнят, че за човека не са опасни някакви отделни видове животни. Патогените, които могат да се предават към човека от един вид, по същия начин могат да се предават и от други видове. Затова няма смисъл в опитите да се изтребват някой видове, например плъхове и гълъби, в желанието да се преборим със заболявания, които те могат да пренасят.

Необходимо е да се определят основните характеристики, които правят животните ефективни преносители на патогена. Това могат да бъдат особености на неговата имунна система, местността, в която те обитават, неговата устойчивост на външни въздействия.

Възможността да се предвидят местата, където може да се очаква възникване и ръст на опасен за човека патоген, може много да помогне на системата за здравеопазване.

В крайна сметка здравето на населението зависи от това, колко места има по света непипнати от човек. Вече е известно, че човешката дейност се явява основна причина за съвременните епидемии. Именно затова е особено важно да се съхранява и умножава биологичното разнообразие, което предотвратява разпространението на опасни болести.