2020 година влезе в тройката на най-топлите години за цялата история на наблюденията

Средната температура на въздуха на планетата от януари до октомври 2020 година е била 1,2 ± 0,1 градуса по Целзий по-висока от осреднената за периода 1850 – 1900 години. Това я прави една от трите най-топли години за целия период, откакто се водят наблюдения и отстъпва по-този показател само на 2016 и 2018 години. 2020 година е рекордна и по-други климатични показатели: метеоролозите са фиксирали най-големи загуби на морски и покриващ сушата лед, най-високата концентрация на парникови газове в атмосферата и цели 30 циклона в северната част на Атлантическия океан, на които са им били дадени имена. За всичко това се съобщава в отчета за състоянието на климата на Световната метеорологична организация (СМО) за 2020 година.

Световната метеорологична организация ежегодно публикува доклади за различните показатели за климата на планетата. Данните за тези отчети се събират от голям брой източници: Глобалната служба за атмосферата към СМО, програмата Copernicus на Европейския център за средносрочни прогнози за времето, Световния център за данни за парниковите газове към Японската метеорологична агенция, от Полярния портал, от различни научни публикации и партньорските мрежи за метеорологични наблюдения на страните-членки на СМО.

Наскоро СМО публикува предварителния обобщаващ отчет за състоянието на глобалния климат през 2020 година. В него са обобщени данни за основните климатични показатели – средногодишната температура, съдържанието на парникови газове в атмосферата, концентрацията на озона и разрушаващите го вещества, топлинното състояние на океаните и повишаването на нивото на Световния океан, площите с морски и покривен лед. Освен това специалистите са анализирали мащаба на природните бедствия, такива като наводнения, суши, природни пожари, циклони и урагани, а също така и предвижването на климатичните бежанци. Отделно от това те са отделили внимание на влиянието на пандемията върху състоянието на климата.

Експертите обръщат внимание на факта, че средната температура на въздуха на планетата от януари до октомври 2020 година е била с 1,2 ± 0,1 градуса по Целзий по-висока от осреднената за периода 1850 – 1900 години, която я прави една от трите най-топли години за цялата история на наблюденията. Най-горещата година засега се смята 2016 година, за което са спомогнали условията на Ел-Ниньо. През септември 2020 година тези условия са се развивали в посока охлаждането на климата, но температурата въпреки това е останала рекордно висока.

Данните по някои климатични показатели още се обработват, но тези за миналата година са окончателно анализирани. Например, слоят на Световния океан от 0 до 2000 метра в дълбочина е продължил да се затопля през 2019 година, достигайки до рекордно темпо на нагряване от 1,2 (0,8) ± 0,2 вата на квадратен метър и се очаква в бъдеще да продължава да се затопля. При това през 2020 година на повече от 80% от площите на океана са се наблюдавали като минимум по една морска топлинна вълна . На 43% от площите тези топлинни вълни са били характеризирани като силни, а на 28% – като умерени.

Годишната минимална площ на морския лед в Арктика през 2020 година е била втората най-малка за цялата история на наблюденията, като най-ниските показатели през годината са били през юли и октомври. Леденият щит в Гренландия е продължил да губи от масата си и от септември 2019 година до август 2020 година като цяло покривният леден слой там е намалял със 152 гигатона лед.

2020 година е станала и рекордьор по броя циклони с имена (ако скоростта на циклона превишава 60-65 километра в час, на циклона му се дава име) в Северния Атлантик. Те са били цели 30 и това е най-големия брой за цялата история на наблюденията.

Проблемите на климатичната емиграция през 2020 година са били най-сериозни в Централна Америка и Тихоокеанския регион, като предвижванията и оказването на хуманитарна помощ са били допълнително затруднени от пандемията.

Най-големите засушавания през 2020 година са наблюдавани в Южна Америка, като най-сериозно са били засегнати Аржентина, Парагвай, Уругвай и Бразилия.

През ноември Световната метеорологична организация публикува отчета си по емисиите за парниковите газове, в който се съобщаваше, че на фона на пандемията темповете на нарастване на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата е намалял с 0,08-0,23 ppm, като такова намаляване е в рамките на приетото средногодишно отклонение от 1 ppm. Абсолютната средна концентрация на въглероден диоксид през 2019 година е нараснала до 410, 5 ppm в сравнение с 407,8 ppm през 2018 година. Същото се наблюдава и при втория най-опасен компонент на парниковите газове – метана.