Пермакриза: думата на 2022 година и защо тя илюстрира целия 21 век
Според онлайн речника Collins „пермакриза“ е думата на годината за 2022 г. Но какво означава тя и защо така точно характеризира обстоятелствата, в които ние всички се намираме?
Символът на годината е продължаващата криза
Терминът пермакриза (permacrisis) е комбинация от две английски думи, а именно „постоянна“ („permanent“) и криза („crisis“). Според управляващия директор на Collins Learning Алекс Бийкрофт тя „обобщава колко ужасна е била 2022 г. за много хора“. Трудните обстоятелства включват политическа нестабилност, международно напрежение, климатични проблеми, заглъхваща пандемия и рязко увеличение на разходите за живот. В тази година като че ли всички негативни фактори се събраха на едно място.
Както посочва писателят Дейвид Шариатмадари, терминът „пермакриза“ идеално описва главозамайващото усещане от прескачане от едно безпрецедентно събитие към друго и междувременно мрачно гадаене какви нови ужаси могат да ни очакват „зад ъгъла“. Нийл Търнбул, ръководител на катедрата по английски език, лингвистика и философия в британския университет Нотингам Трент, смята, че пермакризата е логичен феномен за 21 век.
Древногръцкото понятие за криза е разделял живота на “преди” и “след”
Древногръцките философи са определяли кризата като ситуация, която кара човек или група хора да изпитат дълбоко съмнение и да преосмислят реалността. Именно в трудни ситуации най-често се формира кардинално нов начин за решаване на някакъв наболял проблем. Самата дума идва от древногръцкия термин krisis, който описва професионална (например медицинска или политическа) възможност, водеща или към победа и живот, или до поражение и смърт.
През ХХ век кризите се превърнаха в двигател на прогреса
Както посочва философът на историята Райнхарт Козелек, в съвременната философия древногръцката концепция претърпява семантична промяна. Това може да се види в описанието на Карл Маркс на капитализма като икономическа система в криза. Според него, в опит да обуздае производителните сили, инструментите и машините, тази система предизвиква кризи на свръхпроизводство: излишък от предлагане, който търсенето не може да покрие. Това изобилие обаче създава възможности за културни, социални и политически иновации, най-добрият пример за които през 20 век е идеята за социалната държава на всеобщото благосъстояние.
Подобно определение за криза може да се види и в подхода на американския философ Томас Кун към историята на науката. Ученият смята, че прогресът в съвременните изследвания се дължи на кризите в съществуващите научни подходи. Най-ясно неговата мисъл се илюстрира от постепенния преход от нютоновата към айнщайновската парадигма във физиката на ХХ век.
Пермакризата през 21 век
„Пермакризата“ изглежда като още едно съвременно преосмисляне на кризата. Вместо като с определящ жизнен момент или двигател на прогреса, човечеството постоянно се сблъсква със статични и постоянно трудни обстоятелства, които постепенно се влошават.
Тази концепция се корени в теорията на системите, която твърди, че в днешния свят една криза може да бъде толкова сложна, че изходът и да не може да бъде предвиден.
През 2008 г. френският философ Едгар Морен я описва в книгата си „За сложността“ (“On Complexity”) Там той изказва идеята, че човечеството през 21 век живее в мрежа от взаимосвързани системи и затова всяка криза в една от тях довежда до проблеми във всички останали.
Тази идея се потвърждава от много събития, случили се в началото на този век. Например, най-голямата финансова криза на 21 век, която премина като тайфун през 2007-2009 г., се случи, защото ипотечният бум в САЩ не беше подкрепен от нищо. Според анализаторите от Международния валутен фонд в резултат на това нейните последствия са се проявили по целия свят: от затворените предприятия в Мексико до преструктурирането на регионалните спестявания и спестовни каси в Испания и продължителната безработица сред мигрантите в делтата на Перлената река в южен Китай.
Преход към нов реализъм
Нийл Търнбул подчертава, че преходът към пермакриза означава, че човечеството вече разглежда кризите като ситуации, които могат само да бъдат управлявани, но не и разрешени. В крайна сметка всеки опит за облекчаване на сложната ситуация може само да влоши всичко. Пермакризата сигнализира за нов реализъм по отношение на това с какво хората могат да се справят и какво могат да постигнат. Това освобождава правителства, корпорации и международни асоциации от илюзиите и прави възможно интегрирането им във вълната на хаоса.